СЛЕД МАЙСКИ ДЕН…
***
След майски ден спокойна нощ настава,
звезди проблясват, грейва лунен рог,
покой обзема шумната дъбрава,
потъва всичко живо в сън дълбок.
Единствен през зелената морава
сънливо ромоли пенлив поток
и буден славей влюбено запява -
любимата зове от цъфнал глог.
Далеч се носят нежните му трели,
душата си излива цяла в тях,
звездите слушат в унес, онемели -
над него ръсят ситен златен прах.
Тъй нощем млад поет от страст обзет
любимата подмамва със сонет.
***
Кажете ми, какво е любовта!
Лъжа, игра, шега или забава?
Защо когато ни споходи тя
от разум и разсъдък ни лишава?
И влюбеният, вместо със ума,
загубил за реалността представа,
света открива с розови стъкла
и със сърцето само разсъждава.
Когато се разбуди някой ден,
очи отвори и се осъзнае,
че вече свършил е сънят, в почуда
назад отправя взор и отрезвен,
разбира чак тогаз, че любовта е
най-милата, най-сладката заблуда!
***
Какво момиче беше Жозефина!
Лице на херувим, очи-маслини -
пред мен е още сякаш на картина,
а минаха над шестдесет години.
Аз бях безкрайно млад, а тя - невръстна,
въздишах, чезнех в трепети любовни…
Ала съдбата рано ни разпръсна,
поехме свои пътища съдбовни.
Пристигнах от чужбина в старост бяла.
Копнеех, да я зърна пак, не крия,
но се размислих трезво и си казах:
ако я видя стара, погрозняла,
ще рухне в миг вълшебната магия
на първата любов… И се отказах!
***
Какъв красив език, богат на рими!
Ослушай се! Как хубаво звучи!
На арфа сякаш свирят херувими
и пеят химни не с гърла, с души.
Но ето глъхнат думите звънливи,
снижават се до шепот тих и плах,
привиждат ти се горски самодиви,
танцуващи с овчари в шум и смях.
Излива се речта във мерен ритъм,
изплуват думи, рими и само
на лист ги вписва гъшето перо…
А често сам се чудя и се питам,
нима без теб, език мой роден, мил,
на чужд език така аз бих творил!
