Димитър Симидов

Дядо Господ горе на небето
грабна вече едрото решето
и започна да пресява
белия и нежно-пухкав сняг.

Изведнъж земята бърже свлече
свойте мрачни дрипи и облече
бяла дреха, бяла от кристал,
сякаш млада булка под воал.

Звън звъни из улиците бели,
по които чист снегът се стели;
весел звън се смее и звъни
над града и леките шейни.

Хей, деца, излезте вън на двора,
по снега играйте без умора,
че снегът е Божа благодат -
радост и за старец, и за млад…

——————————

сп. „Детско знаме”, кн. 5, 1935-1936 г.