След излизането на „Златоградски сборник” (София, 2000), за една публикация на страниците на „Родопски напредък” от 1905 г.

Георги Митринов

Все още твърде малко знаем за възрожденската история на Родопите и по-точно за тяхната средищна част. Особеното е, че тук възрожденските процеси имат своя специфика, като се развиват в условията на изострено противоборство с гръцкото духовенство и шепа влиятелни гъркомани, подпомагани усърдно от местното турско управление /Родопски, С. М. “Портрет на гръцкото фенерско духовенство и коварните му дела против българите в Родопите”, Пловдив, 1887/.
Дори по времето на Априлското въстание от 1876 г., произволите и издевателствата на шайки българи мохамедани над малобройното християнско население в края са обвързани с безпрекословно отхвърляне от негова страна на връзките с Българската екзархия и преминаване под управлението на Гръцката патриаршия /Попконстантинов, Хр., “Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г.”, Пловдив, 1884/. Но въпреки тези, а и други трудности, съпътстващи възраждането в този български край, все пак то има своите високи постижения и своите големи личности.
Такова високо постижение се явява учебното помагало, известно днес като Златоградски сборник, създадено от даръдерски просветни дейци през 1852 г. с цел подпомагане обучението в местното училище. Доскоро се смяташе, че ценният възрожденски ръкопис, скрит наред с други книжа от архива на даръдерския просветен деятел Костадин Александров в зид на старата Алешовска къща и открит по случайност в началото на 90-те години на ХХ в., е оцелял по чудо. Като никакви данни за по-ранно откриване на ръкописа не бяха известни /Митринов, Г. “Златоградски сборник”, 2000, с. 3/. Но на страниците на списваното от родоповеда Стою Н. Шишков списание “Родопски напредък” /1905, кн. 2, с. 98-102/, в рубриката Народни умотворения из Родопите, наред с две народни приказки “из Даръ-дере”, е публикуван и кратък текст, озаглавен “Преводи от гръцки из книгата “Притчи Соломонови” на Даръ-дерски диалект”. Към заглавието, с препратка под линия, е включен кратък поясняващ текст с ценни сведения за развитието на просветното дело в Даръдере /с. 101/:
“Горните откъслеци случайно намерих из бележките си от 1890 год. Доставени ми са от един мой приятел-учител, родом от г. Даръ-дере, комуто по известни съображения не е удобно да споменавам името сега. Това са преводи от гръцки на местния български говор из библейските книги, давани като уроци на учениците там, преди да бъде въведен българският език в училището им, т. е. нещо преди 40-50 год. В същото време те са служили и за проповед в черквата и поради това се казвало вазове от глаголът вази = проповядва, поучава. Като езиково градиво от тоя вътрешен Родопски край те са интересни, поради което ги и предаваме чрез сп. “Родопски напредък” на читателите. Ст. Н. Ш”.
От тази кратка бележка не става ясно кой е приятелят на Ст. Н. Шишков, но в края на първата народна приказка, публикувана преди текста, е отбелязано: слушана от К. А. през 1891 год. След втората е изписано: слушана от същия. Тези инициали могат да са на имената на Костадин Александров, за когото се знае, че е последният известен собственик на Златоградския сборник.
Знае се, че Костадин Александров за кратко в началото на 90-те години на ХІХ в. е бил учител в местното училище, след което се отдава на търговия. И най-вероятно в случая става въпрос именно за този даръдерски просветен деец.
Още от заглавието на кратката публикация, свързана с ценния ръкопис, става ясно, че на Ст. Н. Шишков е предоставена една малка част от втората част на Златоградски сборник. Публикувани са откъси от книга Притчи Соломонови на Стария завет на Библията, текстът от с. 16 и 18 на сборника, като част от текста на последната притча от с. 18 е изпусната и е добавен текстът на първата притча от с. 20. В публикацията е включен под №7 и текстът от втората притча на с. 20. Интересно е, че в нея не са включени текстове от първата част на сборника – писмовника. Най-вероятно текстове от тази част не са били изпратени на Шишков. Иначе едва ли големият родоповед щеше да пропусне да ги спомене, а и да предостави образци от тях. А може би не са пратени заради по-големия им обем или по негова преценка, че не представляват ценност.
В цитирания по-горе текст от сп. “Родопски напредък” се откриват и интересни данни за развитието на учебното дело в градеца Даръдере в средата на ХІХ в. Така от цитата става ясно, че въпросните библейски текстове са били използвани за обучението на учениците в местното училище, в периода преди да се утвърди обучението на роден български език там. Дори е споменато, че става въпрос за период от 40-50 години преди времето на публикацията – 1905 г., т. е. за времето на 50-те и 60-те години на ХІХ в. Според някои изследвачи на възрожденската история на края, обучението, преимуществено на гръцки език в даръдерското училище, е било до 1852 г. /Ст. Н. Шишков, сп. Родопски старини, кн. 1-4, с. 131/. Но тъй като преустройването на обучението в местното училище от обучение, характерно за килийните училища, към обучение по новата взаимноучителна метода и отхвърлянето на гръцкия език е един продължителен процес, свързан с появата на нови учители с подходяща подготовка за преподаване по новите методики, с набавяне на подходящи учебни помагала и др., напълно нормално е да се възприеме наличието на един доста голям период на преход от един по-несъвършен вид обучение към друг, съобразен с новите изисквания на времето. Но от самия графичен облик на текстовете е видно, че утвърждаването на българския език в обучението в местното училище е било факт още в периода на съществуването на килийните училища, макар да е използвана гръцка графична система за писане на български език.
В цитата е отбелязано и че въпросните текстове са били използвани и за проповеди в черквата, наричани още “вазове”. Видно е в случая обичайното за епохата съвместяване на свещеническата дейност с учителствуването, характерно за обучението в килийните училища, като най-често местният свещеник е бил и даскал, който е умеел да “вази”, т. е. да проповядва.
Интерес представлява и сравняването на графичните особености на двата текста, в които се откриват доста различия, породени от редакторската намеса на даръдерския приятел на Ст. Н. Шишков, а защо не и на самия Шишков?!
В публикувания материал е налице открит стремеж към архаизиране особеностите на текста, с цел придобиването му в по-голяма степен на диалектен облик. Така например съчетание “кашти наши” /Зл. сб./ е променено в къащинеа наши /Р. Н./; дателна падежна форма “детему” /Зл. сб./ е променена с облик “деатеату му” /РН/; повелителна глаголна форма “намеси са” /Зл. сб./ е променена в намеасеай са /РН/. И др.
И така, факт е една ранна публикация на малка част от Златоградския сборник на страниците на сп. “Родопски напредък” от 1905 г., която хвърля нова светлина върху развитието на учебното дело в Даръдере в средата на ХІХ век. Тази публикация е ценна и с това, че дава нови сведения за просветни дейци от градеца, за които малко е писано досега.
От друга страна публикацията дава възможност за пръв път текстът на един възрожденски родопски писмен паметник да бъде сравнен със своя адаптация, правена близо 40 години по-късно, като преписът също е писмен документ, засвидетелствал интересни особености на местния родопски говор.

ИБЕ-БАН, София