ИЗ МОИТЕ ТРОФЕИ
НА СБОР!
На хълм плешив, где ветрени мелници
като в сън отпуснали крила,
се сбор тръби - и сенки на редици
занизаха се в нощната мъгла.
Молитствено, колони след колони,
войниците потеглиха напред,
къмто далечни родни небосклони,
завслушани в нашепван свят завет.
Минават в крак и в тежките им стъпи
дочува се с години брана мощ;
и губят се на пътниците скъпи
дружините в навъсената нощ.
Скопие, 17.10.912 г.
ЗАВРЪЩАНЕ
Ех, пак съм тук, под тиха родна стряха
подир година, мил мой бащин край,
но радост не: - душа тъги обзеха,
че тя скръбта на близките не знай.
Где моя брат? - Где мойте близки скъпи,
приятели що срещах всеки ден?
Где моя мил съсед, що с бавни стъпи
от нива се завръщаше засмян?
Желейници на порти занемели
припомнят ми, припомнят ми за тях;
лицата на роднини пребледнели
събуждат спомен на ужас и страх!
… Ех, пак съм тук, под тиха родна стряха
подир година, мил мой бащин край,
но радост не; - душа тъги обзеха,
че тя скръбта на близките ми знай.
9.08.913 г.
——————————
сп. „Листопад”, г. 1, кн. 5, 1913 г.
