КАРДИОГРАМА

Виктория Катранова

КАРДИОГРАМА

Докосвам небето.
Не ме приземявай!
Там съм, където
сърцето остава.

——————————

Д-Р ОХ-БОЛИ

Не бъркай никога във рана -
не знаеш колко е дълбока.
Излизане от нея няма,
ако не си смениш посоката.

——————————

***
Слънцето не залязва на изток,
нито изгрява от запад.
Всичко намира смисъла си -
от този миг нататък.

——————————

ГЛАСОВА ПОЩА

Скрит в капсула, в защитна броня,
дори от себе си пази се.
Когато вятъра догониш -
обади се!

——————————

НА ТЕЧЕНИЕ

Когато се тръшва вратата -
открехва се някой прозорец.
Неписан закон на съдбата?
Почукай - и ще ти отворя…

——————————

БЯГАНЕ С ПРЕПЯТСТВИЯ

Търся те. Искам. Желая.
Ще изгориш душата ми - зная.
На пепел да стана - ще те обичам.
Затова не вървя към теб. Тичам.

——————————

ЗАД КУЛИСИТЕ

Никога не казвай: край!
Краят е едно начало.
Ада бъркаме със Рай.
Черното излиза бяло.

Ту омраза, ту любов -
сцената е без завеса.
Всичко има прочит нов -
даже старата пиеса.

——————————

КАЖИ МИ, КАЖИ, БЕДНИ РИБАРЮ…

Харесваш кучките - върви при тях.
Те носят страст и наглост дива.
Привлича те порочния им смях,
поддържат мъжкото ти его живо.

Да, те умеят мрежи да плетат,
поредния спектакъл с теб играят.
Самите те са сатана от плът,
какво от теб да вземат точно знаят.

Не мога грешни мрежи да плета -
не съм достатъчно добра плетачка.
Над мен, макар че само прелетя -
душата ми успя с пета да смачкаш.

Все пак бъди наистина щастлив!
Желая ти попътен вятър!
След теб духът ми пак остана жив,
но повече не съм миманс в театъра ти.

——————————

КВАРТАЛНО

Някой върви по „Раковска”,
друг - по „Шести септември”.
Две успоредни докосвания,
две улици на разделите.

Два свята различни -
и далечни, и близки.
Дали се обичат,
или така им се иска?

Всичко е уж наистина -
ирония на Съдбата.
Роман, недописан
от края към средата.

——————————

***
Навън е бяла тишина -
тъй както в песента се пее.
Сега е нощ, с усмихната Луна
и вятърът на нея се люлее.

Такава ми е всяка нощ -
превъртам радиото, пиша.
Животът не е никак лош,
щом вишните навън въздишат.

Навън е бяла тишина,
омайващо по-бяла става.
Нощта във шепа се събра
и почна да се зазорява…