Елена Алекова

Псалом ХV

Колко* е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
С планините, които си издигнал.
С равнините, които си разпостлал
на длъж и на шир.
С реките и пътеките, които пресичат
земните повърхнини.
С езерата, моретата и океаните,
в които небето се оглежда
и висината става дълбочина.
С пустините от пясъци
и каменни грамади,
през които прозира величието
и прозира простотата
на живота.

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
Облякъл си го
с най-красиви дрехи.
Със зелени гори,
изсиняващи в далечината,
и с гори, които сменят цвят
според летежа на сезоните
и въртенето на земята.
С пъстроцветни поляни и долини,
трепкащи като в мараня
от ухания, от миризми,
които опияняват.

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
Въздухът му е прозрачен -
денем искри, нощем потъмнява.
Небето го е покрило като воал,
като плащеница -
денем със слънце го огрява
от край до край,
нощем му свети месечина
и звездите трептят над него,
сякаш очи на ангели от висината.
Изгревите и залезите му
са изумителни.
Облаците са му като сенник.

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
Населил си го със създания
едно от друго по-изящни,
удивителни, невероятни,
едно без друго невъзможни,
едно за друго живеещи,
едно друго за храна.
Риби и птици, и гущери,
кошути и вълци, агънца и лъвове,
пеперуди и бръмбари, и калинки,
гноми и саламандри, змейове,
русалки и самодиви,
левиатан, който спи до своя срок
в дълбините, и ангели…
Чудни и пречудни са създанията,
с които си го населил.

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
Направил си го съвършен.
Нищо в него се не губи,
нищо се не печели -
сам в себе си е без недостатък,
сам по себе си е в достатък.
Видимото става невидимо,
тече и изтича в скривалищата,
в дебрите на съществуването
и се връща пак -
във формата, която му е отредена.
В Нищото, от което е сътворено,
се връща всичко,
за да възкръсне пак и пак
във вихъра на кръговратите.

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
Направил си го за човека -
най-съвършения сред съвършените.
А човека си сътворил с любов
и с любов го съпътстваш
из кръстните му пътища,
защото си любов
и няма нищо по-силно от любовта,
което с него да Те свързва.
Крайъгълен камък си положил човека
за сътвореното от теб -
да се препъва всичко о него,
което не е от Теб,
което от Теб е паднало
или от Теб се е отдалечило.

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
Сътворил си човека
малко по-нисък спроти ангелите/ 65,
за да радва душата Ти
и… да Те съкрушава.
Но и той се връща в пръстта,
от която е създаден,
и червей бележи в него границата
между тленно и нетленно.
А после и червеят
става храна
на червей.
И нетленното животува в пръстта
до своя срок, за да се събуди,
за да възкръсне - от плът и кръв -
за вечността.

…Ако житното зърно, паднало
в земята, не умре, остава си само;
ако ли умре, принася много плод / 66…

И… род сменя рода,
човек човека сменя,
ала не свършва кръвта -
преминава от плът в плът,
образ в образа се прелива.

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
Болка сменя радостта,
после отново радостта надделява.
Уединение следва суетата
и пак суетата се завръща.
Зло е на доброто по петите,
но все доброто след време се усмихва.
Смърт живота разяжда, но пак и пак
животът тържествува над смъртта.
И до безкрай…

Колко е хубав този свят.
Колко е прекрасен.
И сам по себе си. И сам в себе си.
Колко е хубав, колко е прекрасен
този свят -
този свят, Господи,
който като през стъкло,
като през огледало отразява
Твоето съвършенство.

5 - 6.11.2013 г.

* В псалома са използвани цитати, мотиви и образи от Библията и Православен молитвослов.