СКАЛА ПОД ВОДОПАДА
СКАЛА ПОД ВОДОПАДА
Скала под водопада!
Шемет от сезони, облаци и небеса,
от рождества и смърт
над тебе буйства неизменно.
Не помниш откога
водата спори с твоето упорство.
И ти напразно се съпротивляваш…
И не угасва тъмната ти болка
в задъхания снежен спомен…
Каква е тази каменна обреченост
да се променяш
и въпреки това да бъдеш вечна,
скала под водопада -
гранитно ехо на надеждата ми,
че единствено на себе си приличам.
Но защо тогава аз се моля
да ме връхлита непрестанно
стихията от стихове
и от слънца невъзвратими?…
ПАРТИТУРА ЗА МЪЛЧАНИЕ
Уморен от мъртви вълнения,
онемял от мрак и мъгла,
ослепял от мълчание,
спирам тук.
Спирам,
омотан от конците
на прекосени паралели.
Спирам -
да се приуча на смирение.
Живях с наивната надежда на медузите
и вярвах, че ще задържа
със сините си корени морето.
Но то ми се изплъзваше неуловимо.
И аз осъмвах,
изхвърлен от вълните
на брегове пустинни.
А колко са измамни всички
обетовани земи!
Не мога никъде да отпътувам.
Не мога никъде да се завърна.
Издъхват пътищата край брега
и аз потъвам в свойта бездна.
В себе си изчезвам.
Между посърнали луни и тлеещи слънца
моретата се утаяват в ридове от сол,
достатъчна да излекува всички рани.
Дали съм още тук?
Не знам.
Не ме повиквайте със заклинания!
Ще ме откриете внезапно
в тази
партитура за мълчание.
