Димитър Аджеларов

Първият кмет на Брацигово след Освобождението от 1878 г. Данаил Ст. Юруков, виден член на Временното правителство на Съединението от 1885 г., избиран три пъти за народен представител, предложил на Народното събрание на Княжество България родното му място да бъде обявено за град, което става в края на 1892 г., за да облекчи своите съграждани от високите данъци, налагани на селата.

Всъщност брациговци никога не са се препитавали предимно със селски труд, т. е. със земеделие и скотовъдство по простата причина, че земята, с която са разполагали в твърде ограничен размер, е неплодородна, камениста.

Други говорят, че Брацигово е обявено за град, заради заслугите му през Априлската епопея от 1876 г., когато става център на още 6 околни селища, които през април с. г. се преселват зад непристъпната му крепостна стена и с обединените сили на 1333 бойци, 6 топа и 60 души конница отбиват башибозушките нападения с непоклатимо упорство.

Будният дух на брациговци, който се проявява и в създаденото от Васил Петлешков читалище с театрален колектив, който играе под негово ръководство „Многострадална Геновева” и „Светослав и Невенка” на К. Величков, търси своята изява и след Освобождението.

На 14 септември 1878 г. Данаил Ст. Юруков с „подобаваща тържественост след водосвета” възстановява училището, а после и читалището, като за негов почетен председател „за вечни времена” е провъзгласен основателят му Васил Петлешков.

В годините след Освобождението Брацигово е посещавано от Иван Вазов, Захари Стоянов, Петко Славейков, Константин Иречек, който пише:

„… Жителите, 3154 души, се делят на три народностни елемента, които живеят в отделни части на града. Има „арнаути”, най-многобройни, преселници от Македония, мърваци, стари родопски домородци (под това име собствено се разбират българите около Мелник, Сяр и Драма) и българи, нови колонисти от Тракийското поле”.

Какво донесе така скъпо извоюваната свобода на брациговци? Освобождението внесе основни промени в поминъчните отношения и във всички начинания на обществения, стопански и духовен живот на брациговското население. В продължение на няколко десетки години пропаднаха цели занаятчийски еснафи, заради вноса на европейска продукция.

Заедно с това се пролетаризираха повечето от хората. С появилата се филоксера в началото на 1876 г. и до края на 1910 г. старите лозя били унищожени до корен. Пословичен беше станал пладнешкият обир на тютюнотърговците.

„Брациговци бяха принудени да ударят търнокопите дълбоко в корена на благородния розов храст, за да го изкоренят”, пише Христо Гюлеметов - Чибис.

Независимо от икономическия упадък, брациговци живеят с жадния за свободна изява възрожденски дух.

През 1880 г. е възстановена театралната група при читалището, която отново поставя пиесата „Светослав и Невенка” на К. Величков. В групата участвуват предишните, „артисти” Константин Мустафапашалията, Ана Гиздова, Данаил Ст. Юруков, Иван К. Иеремиев, Никола Хр. Боянов и др. А през 1883 г., когато общо достъпната училищна и читалищна библиотека „Наука” била преместена в новопостроеното класно училище „Св. Марина”, южната му част била отделена за театрален салон, където се играе драмата „Иванко”.

Когато над България пада сянката на брожението - детронирането на Батенберг, контрапреврата и бунтовете в Русе и Силистра, Брацигово се оказва в лагера на русофилите, вследствие на което си навлича гнева на Стамболов, който закрива четвърти клас на училището.

Брациговци правят общоселски молебен по случай детронирането на Батенберг, с телеграма поздравяват новия министър-председател митрополит Климент (Васил Друмев). Осем души начело с Иван Гачев, Васил Джинджифоров, Данаил Ст. Юруков са арестувани от взвод жандармерия и откарани пеш в София.

Притисната от икономическия упадък, брациговци създават на мястото на Терзийско-папукчийското сдружение „Св. Спиридон” от 1883 г. през 1895 г. кооперативно дружество „Труд” и кооперативно дюлгерско дружество „Зид” със свои фондове и дялов капитал. На другата година средните земеделци изграждат т. н. Райзенова каса, която през 1911 г. става Популярна банка от 30 членове.

Стремежът на брациговци към организирана стопанска дейност се изявява и в създаденото през 1912 г. „Земеделско спестовно заемно дружество „Единство”, както и сдружението за застраховка на едър добитък, пчеларско дружество в др.

Същата година се обявява Балканската война, която поставя началото на нов път, с въодушевление, платено с много страдания и революционни борби.