Денчо Владимиров

Слушах  по  радиото  новина през септември под заглавие “Ученици пребиха  учител с дървен кол”.

“Инцидентът е станал преди обяд. По време на четвъртия час група от трима ученици започват да отварят вратите на кабинетите на първия етаж в училището. Нарушават дисциплината и една от учителките, която не може да се справи с хулиганите, търси съдействие от зам-директора на училището. Кабинетът на колегата й по английски език се намира до нейния и мъжът, Антон Велков, излиза, за да помогне на колегата си да овладее ситуацията. Учениците първоначално се успокояват и тръгват към кабинета на зам.-директора, когато единия от тях намира дървен кол и удря учителя Велков по главата. „Колегата е откаран в болница с хематом” - каза Димитър Йорданов, който е директор на Професионална селскостопанска гимназия в Садово, където е станало произшествието. Лицето, което реално е извършило удара, е в 10 клас и е 17-годишен. Експертиза трябва да докаже дали момчето е осъзнавало какво върши.”

По медиите през годините на демокрация може да се открият и още множество  информации от този род в съвременното българско училище /”Ученик удари преподавателка”, “Ученик би учителка в час”./ и т.н. Все информации  за посегателства върху беззащитни учителки и  учители, което демократизираното ни общество  приема  само за сведение, ако се съди по резултата.

И всичко това става на фона на тържествените фанфарни изказвания на известна синдикалистка и на министри за увеличаване на средната учителска заплата в страната с левчета, като в светлото необозримо бъдеще, тя щяла да бъде увеличена до 130 на сто /тоест, ха-ха-ха, пак няма да достигне заплатите на чистачките по летищата ни./

Увеличенията и обещанията, както подчертават управници и синдикалисти, били с цел да се мотивират младите хора към професията на педагога. Само че на фона на пребиваните  така често учители как ще стане тази мотивация?

Синдикалистите и министрите май вземат доста от хората за наивници, които не могат да  схванат тарикатската манипулация в информациите - да, увеличава се средната заплата в българското училище, но голямата част от парите от увеличението пак отиват за заплатите  на директорите и заместник-директорите, а за редовите учители пак, каквото остане? Стига с този  номер със средната заплата!

В българското училище още се прилага с пълна сила все така и старият трик младите специалисти да се назначават само за една учебна година и при добро “поведение” от тяхна страна, да им се дава възможност отново за кандидатстване и назначаване. Целта -така се спестявали  заплати за времето от летните ваканции!

Работили ли са въпросната синдикалистка  и въпросният министърът на образованието   като учители  при такава система - да са били  назначавани само за една година и допуснати за кандидатстване отново в същото училище за същото място след  цяла година треперене  дали ще стане това?

А за това как става назначаването и днес в българските училища, ще ви разкажат потресаващи истории  доста хора.

За директори като феодали, които или лично отсяват кандидатите за работа по свой вкус или обаждания от тук-там по върховете или както е в системата на не едно и две средни училища - кандидатите да се  отсяват  предварително от специални комисии към директора, които  решават …да допуснат ли кандидата да кандидатства за мястото или не. Старата система от додемократичното минало да се назначават учителите от съответните  отдели  по образование към градските съвети с класиране по документи, е отдавна  забравена “тоталитарна практика” и от години всичко е предадено монополно изцяло демократично  в ръцете на директорите на училищата и неговите комисии. Не ви ли навява  това обаче на мисълта за възможен  див субективизъм при одобряването на кандидатите и за нещо още по-страшно - за реални възможности за корупция?

Познавам пловдивска учителка, която бе загубила  работата си  в училище само защото там  вече не се изучавали френски и руски език. Тя се принудила да се преквалифицира в ново висше  образование - по философия, но дълго време я отсявали по документи и даже  не я допускали  до… кандидатстване за свободното  учителско място, за което се явявали десетки кандидати. Това ставало по преценка на някаква “комисия” /явно тук се оказала решаващ фактор възрастта на кандидатката, дългогодишна учителка. Нали трябва да се дава път на младите? Ще ги назначат  за една  учебна година, ще се реализират  икономии от  неплащане на заплати  за месеците от летните  ваканции!/? Примерът със софийския директор на гимназия, станал известен с този си челен опит, както се вижда не е самотен, защото как иначе да си обясним „отсяването” на останали без работа възрастни кандидати  с дългогодишна практика като учители зад гърба си?

Така че до реална мотивация на младите хора за насочване към учителската  професия е още много, много далеч и въпреки фойерверките, пушкани от синдикати и управници,  картината на българското образование остава все така мрачна след 27 години некадърни и  пагубни реформи!

Нещо, за което обаче трябва да се носи отговорност от стотиците добре и модно облечени мъже и жени из парламент, министерства, инспекторати, синдикати и прочие.

Така, както носи отговорност след катастрофа шофьорът на катастрофиралия автобус или капитанът на потъналия от некадърно управление кораб.