Георги Н. Николов

Като психотрилър определят съвместната си творба „9,8 по скалата на болката” авторите Десислава Шейтанова и Тео Буковски, а самата книга е дело на издателство Lexicon, С., 2017 г.

С въвеждащо подзаглавие: „Нямат граници измеренията на страха”, тя вплита в сюжетния развой всички емблематични черти на жанра. Защото наистина читателят попада в атмосфера на тревожно очакване какво ще се случи, сред ескалиращо безпокойство и звънтящи нотки на невидима заплаха, добиваща във финалните страници свой убийствен силует.

„Страхът е индивидуално усещане - споделят творците - Той е значим само и единствено за собствената ни психика. Всеки страничен наблюдател не би разбрал смисъла му, би го принизил и обезценил значимостта му. Затова няма причини личният страх да бъде споделян, той е там, в нас, огромен, състоятелен и притежаващ власт, но затворен между костите на собствения ни череп”.

Бих добавил - вграден дискретно и в редовете на писмата, разменяни между Виктор и Елиза в дебрите на виртуалното пространство. Предлагащо откровеност и изповедност за живота на всеки от персонажите: уж делнични, но грижливо култивирали в съзнанието си несъгласие с неговите граждански норми и канони.

То нараства от досега със срещани по пътя им люде: случайни или не, обичани по своему, разочароващи, подхранващи отмъщение и смърт. Мотивацията на централните герои се подсилва и набира скорост чрез трайната, дълговременна рефлексия, която избират в противовес на реалността.

Убеждават се, че обществото не ги е оценило според качествата и достойнствата им и чрез способността си да осмислят градивно света заслужават много повече. Затова, постепенно дистанцирайки се от него, съзнателно преминават към тъмната страна на светлината.

Привидно все така обикновени, избрали ролята на търпеливи отмъстители, за да пратят в небитието Анна-Мария, Михаил, Ян, Изабела, Грета. Случайно оцелява Херо, за да чуе мрачната изповед на Виктор, гърчещ се в утробата на нестихваща физическа болка.

Със завидно майсторство Десислава и Тео разкриват психологическия генезис на убийствата. С какви свои постъпки, приумици и необмислени ходове се обричат на гибел набелязаните човеци. Защо?

Оказва се, че почти всеки е носител на грях, трудно простим дори в нашия хаотичен, циничен, безпардонен делник. Грях, който извършителите не съзнават, или са твърде далеч от идеята за морално изкупление.

Тласкани от егоизъм, себичност, желание за власт и нарцистично себеобожаване. Някъде встрани, като безплътна икона на спомена, остава Бела - несекващ извор на вина за главния герой. Иначе превърнал се в демоничен арбитър на неумолимо правосъдие.

Жертва става и самата Елиза, ловко манипулирана от Виктор. Когато списъкът с негласно изречени присъди свършва, идва нейният ред. Ясен е и многопластовият експеримент с човешката същност на съвременниците - противоречива и податлива на интервенции, тласкащи я към пропаст.

Тази същност Тео и Десислава познават и представят убедително в своя трилър, а произведението се откроява в българските си жанрови граници. Да, всеки има своята Голгота, но пътят към нея е различен. За едни - проправен с достойнство и гордо съзнание за отредената им участ.

За други: заслужено с черни дела страдание, в което добрият спомен не ще остави следи. Книгата „9,8 по скалата на болката” е наистина нещо талантливо, убедително и… поучително. И трябва да се разгърне с доверие от читателя, който иска да се сблъска лице в лице с тъмната страна на човешката природа…