Дорис Ернандес-Дукова е родена в България. Нейната майка е българка, баща й - колумбиец. Завършила е Техническия университет - Пловдив. По професия е електронен инженер със специализация „Телекомуникационни системи”, има магистратура по педагогика. От 20 години живее в Богота и от 5 години работи в най-големия частен университет в Колумбия като директор по интернационализация. Тя е един от основателите и председател на Българо-колумбийската фондация „Алианза”.

Въпросите към Дорис Дукова задава Георги Н. Николов:

- Драга Дорис, познават ли българите съвременна Колумбия? И какво най-вече трябва да знаят за нея и народа й?

- Според мен българите не познават съвременната Колумбия и продължават да я свързват единствено и само с тъмната история на Пабло Ескобар, която отдавна е вече в миналото. Положителните новини и факти рядко достигат до българската преса и телевизия. Колумбия е на първо място по износ на смарагди, на второ място по износ на кафе и цветя, втора в света по биодиверситет - тук се срещат над 50 хиляди растителни вида, в това число над 3500 вида орхидеи; над 1700 вида птици и хиляди други животински видове. Страната има излаз на два океана, пресичат я 3 от планинските вериги на Андите, а в най-южния край се намира колумбийската част на Амазонската джунгла. Към списъка може да добавим „Реката с петте цвята” в планината Сиера де ла Макаренa, езерото Гуадавита, Националния парк „Тайрона”, пустинята Татакоа и много други. Световно известни колумбийци са нобеловият лауреат Габриел Гарсия Маркес, а в музикалния жанр Шакира, Карлос Вивес, Малума. В областта на спорта - олимпийската шампионка Мария Изабел Урутия, чийто треньор беше нашият сънародник Ганчо Карушков. През последните години колоезденето като спорт взе да си пробива път в Колумбия и се качиха на световните подиуми Мариана Пахон, двукратна олимписка шампионка BMX, Найро Кинтана и Ригоберто Уран.

Настоящият президент Хуан Мануел Сантос успя да подпише мирния договор с партизанската групировка ФАРК, която сложи край на половинвековен вътрешен конфликт и това му донесе миналата година Нобеловата награда за мир. Колумбия е страна с много лица и разнообразие, не говорим само за многообразната природа, храни и обичаи. Най-вероятно, защото Колумбия е страната на вечното лято, хората са винаги топли, лъчезарни, отзивчиви. Постоянно са весели и винаги намират за какво да се шегуват. За чужденците в Колумбия тази характерна черта е много привлекателна.

Традициите и манталитетът на хората в Колумбия са коренно различни от българските. Тъй като хората тук са много жизнерадостни и весели, винаги намират повод да празнуват или видят смешното във всяка ситуация - това е положителното. Като недостатък мога да посоча, че част от хората са с двойствена природа - едно говорят и друго вършат и ако задължението не е свързано с работа или пари, могат да го оставят без да се свърши. Много обещават, но много по-малко изпълняват. Католическите семейства са доста традиционни. Почитат всички църковни ритуали и празници. Имат два задължителни обичая, които в православната църква не се срещат - „Потвърждаването на вярата”, когато децата станат на 10-12 години, и „Първото причастие”, когато навършат 15 години. Това са част от поводите, за да се събере цялото семейство на здраво ядене и пиене.

- Kакво е най-характерното за културата и традициите на тази южноамериканска страна?

- Колумбийските традиции са много. Ще разкажа някои от най-интересните неща, които ми направиха голямо впечатление, когато пристигнах тук. За 1-ви януари колумбийците имат обичай, който се казва „Пасео де ожа”. Наименованието, преведено на български, означава „Разходка на тенджерата”. Това е нещо като пикник, на който се събира цялото семейство. Отива се в някой парк или в близост до река. Хората носят една огромна тенджера с храна, слагат я в центъра на един кръг, в който се включват всички присъстващи. После всеки сам си сипва от каквото и колкото иска. Този обичай символизира обединението на семейството и споделянето - както на храната и материалните придобивки, така и на нематериалните. Тази „разходка на тенджерата” понякога се прави и по повод на рождени или други празници, но е най-масова в първия ден на новата година. За Коледа колумбийците имат също една много красива традиция. Нарича се „Новена де Навидад” или „Коледна Новена”. Наименованието би могло да се преведе като „Деветдневна молитва преди Коледа и традицията се състои в следното: всяка вечер се събира семейството, съседи или приятели. Чете се част от библията, свързана с раждането на Иисус. След това се прави обща молитва, в която се посочва желанието на всеки един от присъстващите. В края на събирането се подават чашка червено вино с бисквитки или нещо друго за ядене. Най-типичното за почерпка през тези дни е един много вкусен и интересен десерт, нарича се „натижа” и наподобява крем карамел. За Великден се правят много църковни процесии. Специално на Разпети петък по кварталите и в близост до църквите се правят 14 олтара, които визуално символизират изображения, свързани със събитията около Христос на кръста. В някои от по-малките градове на всяка едно от станциите се пресъздава съответното събитие - започва се с осъждането на Иисус, трите падания, срещата с майка му и завършват със свалянето от кръста и погребението му.

- Би ли обрисувала историята и състоянието на нашата диаспора там и в частност - в столицата Богота, където живееш? С какво се занимават сънародниците ни, успешно ли са интегрирани в местното общество и ползват ли се с неговото уважение?

- В Колумбия живеем около 30 българи. Колонията е малка и повечето се намираме в столицата Богота. В държавната филхармония на Богота свирят седем наши сънародници, има няколко сънародници със собствен бизнес и няколко студентски преподаватели.

- Какъв е духовният живот на българите в Колумбия? Ти си вдъхновител и създател на Българо-колумбийската асоциация „Алианза”. Какви цели и задачи си поставя в близък и по-дългосрочен план? Би ли споменала изявени наши сънародници и в кое поприще се реализират?

- Българо-колумбийската фондация  „Алиaнза” има за цел насърчаване на приятелството, разбирателството и развитието на образователните, научните и културните отношения между България и Колумбия. „Алианза” е създадена с цел да подкрепя напредъка, развитието и благосъстоянието на общностите в тези две държави. За съжаление, нямаме формална подкрепа от страна на българската държава. Работим чрез договорите с колумбийски и български университети, които подпомагат организирането и провеждането на различни мероприятия, които имат за цел да популяризират българската духовност и култура. Дейността на фондацията се развива в две насоки - организираме Дни на българската култура в Колумбия, чиято цел е да доближим хората до нашите обичаи, традиции и кухня чрез културни и кулинарни изложения, конференции и събирания около националните празници. От друга страна, всяка година оранизираме академични мисии до България, в които участват делегации от университетите, с които сътрудничим, и спомагаме за започването на директна кооперация между тях и българските университети. Фондацията е създадена през 2008 година и досега сме организирали 21 дни на българската култура в Колумбия и 7 академични мисии. Колумбийските институции са посрещнали 26 наши сънародници, а в академичните мисии са участвали над 100 колумбийци. Относно изявени българи в Колумбия, вече споменах за нашите сънародници, които свирят в Държавната филхармония на Богота. Ще спомена също инженер Софка Дукова, чиято история бе избрана и включена в книгата „28 европейци в Колумбия”, издадена от пресофиса на Европейският съюз в Богота, както и поета Димитър Митов, който е издал стихосбирки на български език с поеми за Колумбия.

- Контактувате ли с държавни структури у нас, с духовни организации и сдружения и доволни ли сте от помощта им? В какво се изразява тя и какво още би трябвало наложително да се направи?

- Относно контактите с държавните институции в България, те се свеждат до кратки публикации за дейността на „Алианза” на уеб сайта на Държавната агенция за българите в чужбина. По време на академичните мисии, които периодически организираме с делегации от Колумбия и Латинска Америка, провеждаме срещи с колеги от българските университети. Чрез подписаните договори за сътрудничество, успяваме да развиваме съвместна академична дейност. Искам да отбележа безусловната подкрепа на Техническия университет - София, който има директни договори за сътрудничество с три колумбийски ВУЗ-а и изпраща лектори на ежегодния междууниверситетски форум „Нови тенденции в управлението на знанията в инженерните науки”.

- Поддържате ли връзки с формации на българската диаспора в други страни на Латинска Америка и по света? Мислиш ли, че е възможно те някога, макар съвсем хипотетично, да се обединят в една „друга” България? Или националният ни елемент с времето ще се претопи и изчезне?

- Формален договор за сътрудничество имаме с Асоциация „Българите” от Аржентина. В рамките на този договор през 2015 година отбелязахме съвместно националния ни празник 3 март. На мероприятието се прожектира едно видео, което е направено от тях и е на испански език. Както в Аржентина, така и в Колумбия има потомци на българи, второ и дори трето поколение, които не говорят езика, но жадуват да се докоснат до българските обичаи, духовност и култура. Българската общност в Аржентина е в пъти по голяма от тази в Колумбия, там може да се намери неделно училище за изучаване на български език или народни танци. Миграционната политика на страната е по-развита отколкото тукашната. Всеки септември кметството организира фестивал на мигрантските общности и винаги има българско участие. Положителен фактор за българите в Аржентина е и функциониращото там българско посолство. Под неговия патронаж се провеждат културни мероприятия и се отбелязват националните празници. Втората част на Вашия въпрос е доста сложна. Тук в Колумбия има един израз, че човек говори добре за едно тържество, само ако се е веселил на него. Според мен е много трудно да се говори за една обединена „друга България”. Повечето българи сме индивидуалисти. Говорим за „български казуси” и работа в екип, но като дойде време да действаме, или се свиваме, или предпочитаме сами да свършим каквото трябва. Изгубило се е доверието в хората и в социалния прогрес на нацията. Със сигурност и в други нации може да се наблюдава това явление, но мен ме боли за българската. В заключение, не губя надеждата това да се промени в бъдеще и затова искам да завърша с една положителна мисъл от „Гераците” на Елин Пелин: „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”

- Какво мислиш за днешната ни родина? С какво е известна, ако въобще е, в Колумбия и какво може да се направи за популяризирането й?

- Колумбийците знаят за България много малко. По-старото поколение колумбийци свързва страната ни с Христо Стоичков, а по-младите - с Димитър Бербатов. Искам да отбележа, че и тук, както в Бразилия или Аржентина, футболът е издигнат в култ. Затова и новините, свързани с този спорт, редовно и с голям интерес се следят. Като цяло, колумбийците нямат никаква представа от българската история, култура и традиции.

- Какво ще пожелаеш, Дорис, на своя народ и неговите представители, където и да се намират те?

- На всички българи по света желая да се чувстват горди от своята история, език и култура. Ние, българите, имаме също какво да покажем на света.

- А на себе си какво пожелаваш като личност и като вестител на доброто между нашите два народа?

- Понякога безразличието на околните ме ограничава, затова най-голямото ми желание е да имам винаги положително мислене и да успявам да го отразявам чрез думи и дела…