Иван Енчев

ЗРЕЛОСТТА МИ КАЗА…

И тъй, душа, бъди корава:
все още пътят ни е крут…
Встрани от суета и слава -
научихме какво е труд!
Иван Николов

Вярвай,
само аз съм твойто лято:
ето ти цветя, деца и птици,
ето ти небе неопознато,
ето ти любов за две зеници!

Друго искаш ли от мен да вземеш?
Плодове са вече цветовете ми,
а житата -
хляб и топло семе,
кълнове в полята светят, светят.

Не вини ме злобно за нещата,
със които в пролетта те връщам!
Не съди ме
за снега в душата си!
Не хули ме
за нощта си смръщена!

Вярвай,
само аз съм твойто лято…

Жаден ли си,
не отглеждай лозе -
пий от първата чешма крайпътна!
И не питай колко твои кожи
все от обич тихо ще ти смъкна.

ЖИВОТОПИС

В памет на поета Иван Николов

Той мина край живота ми попътно
като усмивката на тих чудак на гара
с брада и очила, и весела цигара -
и скришом аз му подражавах смътно.

Като брадат мъдрец го обожавах
за всяка негова раздумка закачлива,
с която в други съпровод далеч отивах -
и житието тъй си продължавах.

Надничах в неговата етажерка
като към лекции на очилат професор,
но се срамувах да го питам, нос провесил,
от скъпи думи как една се жертва.

Редеше често шах - играта умна,
и се подсмихваше на стара своя грешка.
Не жертва той царицата сред битка тежка,
а своето сърце - за точна дума…

Навярно и до днеска Горски извор
игрите на момчето с луничките помни,
но няма кой да върне счупените стомни,
напълнени с мечтите му по изгрев.

То вечер след светулки тича още
и в шепите си щом ги хване, е щастливо,
че носи най-красивото фенерче живо. -
Това един щурец ми каза снощи.

——————————

Стихотворението „Животопис” е отличено с втора награда в Националния поетичен конкурс „Есенни щурци”, посветен на поета Иван Николов, в с. Горски извор, Хасковска област през 2017 г. бел. ред.