ЖЕЛАНИЕ
ЖЕЛАНИЕ
Дайте ми чертог вълшебен,
гдето в мраморните зали
пей игривий шадраван
и пилее бисер дребен.
И разхлаждат млечен стан
гиздосии синеоки
и жасмини нацъфтяли,
в жизнетрепет росен, млад,
глъхнат в дремка, в аромат -
там всред пориви високи,
в вдъхновена самота,
бих запял най-свежа песен
с юношеска топлота -
и презрял бих, в блян унесен,
всяка земна суета..
——————————
***
Кат фурии свирепи урагани
беснеят с хищен кикот нанавън -
спотайват се полета и балкани
под мрачните крила на зимний сън;
в душата ми - в смарагдови градини -
чаровен лъх най-свежа пролет лей -
и в благовонни сенчести жасмини
с любовен трепет пъстър славей пей…
Ела, дете, и късай безнасита
гирляндите на райски бленове -
и в страстний хор от дивни звукове
въздъхвай ти прехласната честита…
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 19, кн. 3-4, 1911
РОМАНС
Заветний образ твой всред самотата
на моя беден дом отнесох аз -
и екнаха акорди в тишината,
понесе се тържествен свят екстаз
и дълго бдях в мечтателна забрава
и съзерцавах в трепетен захлас
как твоя силует се очертава
с сияние в свещений нощен час;
молитви топли шепнеха устата -
и словословех вдъхновений Бог,
че в теб, о, символ горд на красотата,
вложи той своя страстен блян висок!
——————————
ЕЛЕГИЯ
Неволите пречупиха крилата
на моя дух неуязвимо-горд -
и не тържествен вдъхновен акорд,
а тъжен стон ридае ми в душата;
отвсякъде посреща ме измама
и с хищни и предателски ръце
запрати тя в бездушна гробна яма
заветите на моето сърце…
И вечна скръб обсажда ми гърдите,
и ден и нощ тя бди над мен кат страж -
и с кикот див прокужда на мечтите
пленително вълшебния мираж…
Ненужен никому ще изживея
бленувания сън на пролетта -
и в скиния самотна ще изпея
пророчески псалом на младостта!
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 19, кн. 5, 1911
СПОМЕН
Съзвучия от арфите небесни
възторжен лъх от ангелски крила,
и мирт от вдъхновени им чела
и нежен ек от тихите им песни,
и плът безплътна в техните мечти:
дете невинно, праведно си Ти!
И - пратеник любим на небесата -
тук долу се яви да възвестиш
пророческий завет на Добротата
и пред нахалний идол на Лъжата
кат Истинна безценна да блестиш!
Върви, върви в родината си свята -
белнувано-незабравимий рай -
ти завеща ни, о, дете, душата,
коя над нас всевечно ще витай!
——————————
ДЪБ
Всред неизходни широти в полето -
подобно воин в битки побелял -
дъб-патриарх забол е връх в небето,
извишил се могъществен и смел;
над него буря стръвно е ревала -
и не веднъж го молния срази…
И в дъжд, и в град, и в пек, и в зной, и в хала
ликувал е над грохнали врази!
От ранни дни на сянка е почивал
под него уморения орач,
от гордия му шум се е опивал
в свещения и ароматен здрач…
И възрастта му никой жив не знае,
усамотен кат олимпийски бог -
към врявата световна той нехае,
унесен все по някой блян висок!
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 19, кн. 6-7, 1911
***
Отминаха в забрава младините
кат сребропенни пролетни води -
на необятна тежка скръб в тъмите
беззъба старост зорко ме следи…
И що добих в безсмислените битви
на дребния мой себелюбив живот -
изхарчен в леност, звуци и молитви
в мравуняка на дивия наш народ?
В любов, в приятелство видях измама -
и в изблик негодуващ разруших
на божества обезценени храма
и с людофобски бяс се вдъхнових;
и от нахалния щурм на суетата
в отшелнишка килия се укрих -
и глупавия идол на лъжата
жигосвам с огнен злоезичен стих!
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 19, кн. 6-7, 1911
***
Кат слънце неочаквано в поява
на най-величествения свой възход
и твоят юдин силует изплава
над облаците в моя чер живот;
на любовта вълшебния мак донесе
за обновление желанна вест
в душата ми, която се унесе
на митовете в необятний лес…
Но ти разби с измяна и упорство
на своята страст свещения потир -
с ехидния смях на подлото злостворство
кощунстваш пред златния мой кумир…
А пламенно и страстно те възлюбих,
о, дъще Евина, о, змийски род -
и в безотзивни стонове загубих
към радостта спасителния брод;
да можех аз в талазите на Лета
да потопя бушуюшия жар
на раната мъчителна, проклета
и спомена за страшния кошмар;
бих тържествувал аз и отмъщене
по-гибелно за теб не бих желал -
изчадие - коварно въплъщене
на всичката мизерия и кал…
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 19, кн. 9-10, 1911
***
Линеем ний в съмнения и празност.
В пороците и нравствената кал,
без пориви и юношеска жадност
към пламенно заветен идеал?
Възторзите и святото изкуство,
и висший дар божествен - Хубостта -
не будят в нас пламтения, ни чувство,
ни творческа възвишена мечта.
И жалки лунатици - ний блуждаем
на страшна нощ в мъртвешкий глъх дълбок -
в безверие и ужас се терзаем
без вожд и боговдъхновен пророк!
——————————
***
В таз зимна нощ, величествена, свята,
когато вей горняк приветно мек -
и над заспалия бархатен сняг
отмятат царствен блясък небесата;
душата ни възмогната ликува,
с неземний сън на своята мечта,
и в шеметна забрава тя зачува
тържествений псалом на пролетта -
и спомням си с въздишка за цветята,
усмихнати кат момини уста,
где трепкат пеперудите с крилцата,
за сладкий шум на горските листа…
И пак за теб, властителко на рая,
душата ми замислена копней
в заветна и мечтателна омая -
о, там безсмъртен твоя образ грей!
——————————
***
На зимний ден навъсен през мъглата
долавям свежий дъх на пролетта -
и в трепет жизнерадостен душата
унесе се и сладко замечта…
„Усоен лес, под лунното сияне,
и езеро всред витите лози,
къде бленуват дивите кози
на летний зной в чаровното мълчане…
И ние с теб, унесени в забрава,
да бдиме там под сладкодумний бор -
и на дриадите вълшебний хор
с потайна ревност нас да съзерцава”…
——————————
***
В разпаления шемет на мечтите -
с желязно-костеливите ръце
ах, хищно бих изскубнал от гърдите
примрялото в безумна страст сърце…
И още топло, в тръшкание лудо -
и с кървав стон в последния си миг -
на теб, вълшебна Саломе, на блюдо
поднел го бих кат дар безцен велик!
Там в глъбините му - посред сияне -
ще зърнеш твоя образ отразен -
така в параклис стар, усамотен
мадона грей в свещеното мълчане!
И късна жалост може би тогава
душата ти корава да смути -
и може би да се разкаеш ти!
Но може ли труп хладен да прощава?
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 20, кн. 2, 1912
ИЗПОВЕД
Когато в тъмний зов на времената
дух творчески за мъки ме роди -
с тържествен демоничен жест съдбата
коравий земен дял ми отреди;
и ето ме скиталец безприютен,
понесъл бремето на делнични дела -
пред идола на моя храм порутен
привеждат мъртви спомена чела!
Ала живее в мен възторг небесен -
и в недостъпна свята висота
сияе мощ за сънища и песен,
ек жив от струните на вечността.
И влюбен съм в мечтата на нощите,
в тиарата на звездни небеса,
в легендата хайдушка на горите
и в бисера на полската роса;
и в глумата на весели зефири,
на девата в пленителния смях -
и в ясните загадъчни ефири,
и в пъплещите облаци из тях;
и в ромона и сагата сънлива
на извора, кога луна изгрей,
в молитвите на буйнокласа нива,
жетварка дето кръшно ще запей;
на любовта в нетленните завети,
на миналото в свежата скрижал,
на мисълта в надвластната скрижал
и в гордо съкровенний идеал;
с тез блянове лелеяни живея
в неземно-вдъхновена самота -
кат еретик отвержен див се рея
из прашната световна суета!
——————————
ЗИМНА НОЩ
Разметна зимна нощ свещени балдахини,
изткани от ефир, вълшебство и лучи,
летят видения в въздушните пустини -
неземно-тъговит акорд отвред звучи;
в гробовен сън - кат древен сфинкс немее
безлюдний парк - покой дълбок царува там -
и как в руините на разнебитен храм,
забвение и мрачна пустота владее -
къде е тихата усмивка на луната,
благоуханните въздишки на цветята
и нежно романтичните легенди на листата
на многолетний бряст, задрямал, замечтал,
под сребърния звън на будний шадраван?
Там спирах се и аз прехласнат и унесен
да слушам, вдъхновен, с молитви на устата,
на мощний миров хор пророческата песен!
——————————
БЯГСТВО
Увяхват блянове и младост залинява
в предраний крясък див, в безсмисления шум
на повилнялата безоко-тъпа сган -
от лен и празнота край жив и мощен ум -
и творческий небесен пламък догорява
на ниския порок в безбродний океан;
за мили сънища, поезия и чувство
олтар непоруган напразно диря аз -
и няма предан жрец високото изкуство:
в душите влада нощ - кошмарно бясна страст!
Да бягам надалеч… в усоите вековни
на родните гори - ох, в техний мир блажен
забравил бих скръбта и грижите отровни,
на воля бих запял обаян, вдъхновен;
в ущелията сам - край извори студени,
где в летний душен зной спотайват се елени -
и птиченце дори не смей да прелети -
о, нека, нека там напевът горд ехти!
Отшелник непознат - в лишения и пост -
бих мъдро разгадал кат ясновид пророк
потайний тъмен текст и смисъла дълбок
на всякаква скрижал и примамлив въпрос -
там самодивите, всред шеметен захлас,
ще скършват танц ноще и в златен утрин час
росата ще свежи поляни изумруди,
потока ще мълви легендите си будни -
всред страстний аромат от множество букети
ще лъха вечността с акорди и завети!
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 20, кн. 4, 1912
