ВЪПРОСИ
ВЪПРОСИ
Нали по камъните сини
се стига Седмото небе?
Реката Тунджа ли излива
води през моето сърце?
Марица още ли се влива
и буни в топлата ми кръв?
С една мечта по Метеора
дали във Космоса съм пръв?
Защо Луната е самотна,
нали красавица е тя?
Дали във нейните градини
ще никнат земните цветя?
В душата Яворов ли шепне
или е Дебелянов стих?
Нима в летежа на звездите
мечта и щастие открих?
Какво безумство от въпроси
бушува в моята глава! -
кажи, Оракуле, какво си
и аз какво съм на света…
ТУНДЖА
А пак тече
реката Тунджа.
Един поток
вълшебен,
безначален
и без край…
От дън-земята
идат
светли струи,
бързите води
текат надолу:
искри реката
в утрините ранни,
черна е
по тъмни нощи.
А слънце
и луна се къпят в нея,
морни
от вековния си път…
Самотна си тече
реката Тунджа.
А кротналите
нейни брегове
мълчат,
не казват нищо -
обич някоя
или тъга
реката носи.
БЯЛ КОН
Един
бял кон
тича през полето.
Не може
вятър
да го стигне -
и буря
няма
да го спре…
Грива
вихром разпилява -
метежни,
плиснали талази.
Аз не знам
къде
се е затичал…
ИЗГРЕВ
Цялата земя
е златна.
Всичко
е покрито с пурпур.
Екват
в ранобудна утрин
трелите
на пойни птици -
ех,
като вълшебство мило
сипва се в душата
песен!
Иде
и разлива вече
тежките си
медни менци
изгрева
на ден пореден…
МАРИЦА
Марица се спуска
от Рила
и слиза
към други
земи.
Лениво
и бавно
провлича
атлазно зелени
води.
Седи
на брега при
върбите
и просто
мечтае жена.
Марица
подема мечтите
и слиза
към друга
земя…
РИЛА
Големите
Рилски езера -
атлазено златни
по залез,
лисват
кристални води.
Ята
от звезди
трепкат красиви
във тях -
единствени,
пада ли вечер.
Мракът
се сипва.
И кротко вълшебство
в сумрака
люлее
легенди добри.
БЕЗГЛАГОЛНО БЯЛО
Бял сняг
на върха -
и бял
еделвайс.
Бели облаци
горе -
и бели
жерави.
Цветя бели
в ливадите -
бял лъч
в очи
черни.
