БАСНЯ
Живееше в една горичка
едно семейство таралежи,
то бе с изпитани привички
и без особени стремежи.
Покрити с своите кожуси,
те зорко вардеха пътечките;
тъй с плячка пълнеха търбусите,
че после ставаше им тежко.
От тоя всекидневен навик
изостри им се апетита
и скоро помежду се скараха,
понеже нямаха арбитър.
С мечта за пълна независимост
един от тези таралежи
за помощ при вълка увисна
и сам го разцелува нежно.
С добросъседски намерения
вълкът на помощ се притече
и даде честни уверения
за чувства топли и сърдечни.
И даже с ласка добродушна
с цветя накичи им децата,
а таралежите послушни
се поклониха до земята.
——————————
в. „Хоровод”, г. 2, бр. 74, 9 март 1939 г. Подписано: Бодил Осин
