Николай Зиновиев

превод: Диана Павлова

* * *

Разхождахме се сред полето,
пламтеше слънцето голямо.
И крадешком, със таен трепет,
докоснаха се рамо с рамо.

…Откъснах й червени макове,
а тя „Обичам те” – шептеше.
С глава на куче в буренака
засмя се Времето във шепи.

* * *

Мы с нею шли лесопосадкой,
Сияло солнце горячо.
И с тайным трепетом, украдкой,
Плеча коснулось вдруг плечо.

…Потом я рвал ей в поле маки,
Она «Люблю» шептала мне,
А Время черепом собаки
Смеялось тихо в бурьяне.