Николай Зиновиев

превод: Георги Ангелов

* * *

Стари селски къщурки, обичам ги,
под стрехата – трион във ръжда.
По верандите мъх – как привлича ме
да притисна до него брада.

Полукръглите църкви забравени,
този хром посред калния сняг
аз обичам до задушаване,
а не мога да го обясня.

* * *

Я люблю эти старые хаты
С вечно ржавой пилой под стрехой.
Этот мох на крылечках горбатых
Так и тянет прижаться щекой.

Этих старых церквей полукружья
И калеку на грязном снегу.
До рыданий люблю, до удушья.
А за что, объяснить не могу.