Елеонора Княжева

* * *

Безумец си, щом мислиш, че надхитряш
за теб предначертаната съдба:
от тиквата се раждат само тикви,
от вятъра се ражда свобода.

* * *

Слушам себе си, а сякаш друг говори,
друг се смее, плаче, или спори.
Мен ме няма. Аз съм в светлината:
връщам се отново на Земята.

* * *

Цветът на любовта ми е червен.
Във сивочерно е мигът ми гневен.
Оранжев е щастливият ми ден.
И бяла е тъгата ми по тебе…

* * *

Забравила за всичко досега,
отново ще се влюбя без надежда.
Сърцето ми със мен се разпорежда,
готово за поредната тъга…

* * *

Сънувах сън в убити цветове.
Убити цветове сънувах в сън.
Сънувах цветове, убити в сън.
Убити… Сън… Сънувах в цветове…