ЗЕМЯ

Рангел Пейков

ЗЕМЯ

На Слав Хр. Караславов

И аз проходих тук, сред буци пръст.
Тук още тича босо мойто детство.
Тук с тихите жита изправих ръст
и тая широта приех в наследство.

Земя, земя! Твой син и твой поет
съм аз, а все се взирам към звездите.
Но своя полет моят звездолет
поема към безкрая от браздите…


ДВУСТИШИЯ

В душата ми -
в най-тихите
затишия -

избухват
ненадейно
и двустишия…


ПОЕТ

Не искам власт.
Ни слава.
Ни награда…

Завръщам се
при словото си.
В ада.


РЕКВИЕМ

На Христо Манов

Земята е под теб, над теб - небето.
И кръговратът нежно ги държи.
Ти - бучка пръст в пространството. Сърцето
в невидимата орбита кръжи…

Но блясва лъч; непримирим се лута -
попива жадно твоите черти.
Мълчат сърцата ни една минута,
в която твоето сърце тупти…


АПРИЛ

Дърветата искрят от пъпки
и всяко търси своя цвят.
Кипи пръстта от страстни тръпки,
милувана от вятър млад.
Напира сок във всеки корен… -
За миг зеници притвори!
Докато миглите отвориш,
светът от багри ще гори…


ЖРЕБИЙ

Напрегнат -
всеки миг.
Като антена.

И в сън
усещам
цялата Вселена.


МЛАДИ ГАЛАКТИКИ

Как странно лумват младите галактики!

И дълго ваят своите съзвездия -
добри и чудни,
мъдри и загадъчни…

Тъй странно лумват думите в сърцето ми.
И през пространствата блуждаят дълго
лъчите им…

Към мен се приближете със сърцата си!


НА ВИХРЕН

Изкачих се…
Ето ме!
Равен с тях,
с върховете!
Горди.
Вечни.
В себе си
мъдро вглъбени.
И небето
цъфти
като приказно цвете -
една
синя усмивка
над мене…


ГУЕРНИКА

На Пикасо

Напред ли
времето тече,
или назад,
съдба проклета?

Гуерника! -
Едно градче…
Или си
една планета?!


МИСЛИТЕЛЯТ

По скулптурата
на Огюст Роден

Аз векове мълча.
Мълчи и той - Безкрая…
Мълчат мъчително
космическите ребуси.
Дори след векове -
знам! -
ще ги разгадая.
Най-трудно е
да разгадая
себе си…