СРЕЩА
Днес ти си същата, не - малко остаряла,
макар лицето на Мадона да е същото.
Все тоя израз на безкрайна скръб,
на тягостно униние и вялост,
все същата умора във очите,
дори в приведения леко гръб.
Загледана във тъмния роял,
понесена във океан от звуци,
ти слушаш и мълчиш.
В седефената брошка на гърдите ти
се борят виолетови лъчи
и се разгарят в тъмно-морав пламък.
Лицето ти е също виолетово
под сянката на моравата лампа.
О, с колко много тишина
и с колко нежно примирение
е озарено челото ти бледо.
В миг погледите ни се сплетоха
и ти отмести своя.
Видях как в него змийско огънче просветна
и разпиля покоя.
Скъпернице на прошката, напразно
и досега така безумно мразиш!
Какво е любовта?
Мираж, измама -
игра, и вечно гонене на двама!
Мъжа, когото някога деляхме двете -
отне го трета.
Не дадохме ли дан на младостта,
не стигнахме ли вече бряг на щастие
и опита не ни ли завеща
да бъдем мъдри в зрялото си лято?
Като ято
се дори спомените от ония дни
безмълвно разпиляха…
Когато сме на старостта на прага,
днес няма вече нищо да делим -
зад нас остава само сянка, дим…
1938
