ХАЛА
ХАЛА
Зла хала, о, майко, е легнала
над къщи, полета и ниви, -
не дава плод вече земята ни,
откакто кръв братска е пила.
Неволя в сърцата е паднала,
на радост не пеят петлите,
жените са с черно нагиздени, -
за мъртвите жито раздават.
Кому да открием душата си,
пред Бог ли да паднем смирени?
Беда над земята е легнала,
откакто кръв братска е пила…
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 5, бр. 1176, 24 юли 1932 г. Подписано: Немес
УДАВНИК
Там нейде далече, де свършва земята, -
морето зачева със тъмна страхотност;
там бурята съска и стръвно размята
разкъсани сенки от светлия лотос.
И ето, потъват тук мойте гондоли,
замрели под мрачния купол небесен
и моите котви под страшни подмоли
прорастват унесени в тягостна песен.
С ярост акули наново започват
пак своята стара безпаметна песен
и късат телото - безкръвната мърша,
и пият кръвта ми - зелена отрова.
А белите чайки очите ми пият
и скубят косата- зелен водорасъл,
и вятър я гони и тайно гадае
над сините бездни и бурни талази.
Там нейде далече, де свършва земята,
където не стига и земната орис; -
там бурята съска и стръвно размята
разкъсани сенки от светлия лотос…
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 5, бр. 1182, 1 август 1932 г. Подписано: Немес
