Тодор Бакърджиев

Препоръчват да се диша, но не и да се мисли дълбоко.

И да живееш гратис, плащаш на излизане.

Когато не се отнася за нас, всичко е относително.

Някои нации се пробуждат само от сепване.

Отрицанието на отрицанието не доказва положително мислене.

Продажниците купуват най-много.

От всички политически продукти най-нетраен е мирът.

Теглото на душата зависи и от теглилата на тялото.

Когато не знаем какво да правим със себе си, се занимаваме с другите.

Телефонните измами включват и много любовни разговори.

Безвремието притежава всички пространства.

Повечето загазват в плитчините на житейското море.

Несамостоятелният няма самопреценка.

Суетата е въдица за грешките и улов за греха.

На Земята последните могат да станат първи само ако сритат силните на деня отзад.

Пак ще /за/дигат пенсиите.

Не се предавай! - предателите са много.

Фасадната демокрация не подлежи на саниране.

В многословието никой не държи на думата си.

Искри между пломбите могат да се появят и когато плащаш на зъболекаря.

Избягващите духовната храна обичат да помнят какво са яли вчера.

Ако те стяга шапката, не мисли, че заслужаваш ореол.

Популярните политици стават все по-антинародни.

Необходим е плебисцит за прогонване на властващите духовни плебеи.

Да си прозаик не значи да принадлежиш към прозата на живота.

Простакът сяда и върху настолни книги.

Който приема живота за хроническа болест, получава философски имунитет.

Хората с малки души имат дебелашки чувства.

Една от хубавите страни на умората от живота е, че намалява нахалството.

Още след депутатската клетва мнозина се проклинат, че са гласували.

Вярата в човечеството не е религия.

Много от народните представители не представляват нищо.

Липсата на революции не доказва, че еволюцията продължава.

Да лъжеш на народен език е крадлив популизъм.

В сянката на съмнението остават да си почиват много престъпници.

Как да влезеш в общия път, след като катастрофите по него се увеличат?

Глупостта винаги е младолика.

Някои се кръстят с лявата си ръка, защото с дясната бъркат в меда.

Покоряването на пещерите на подсъзнанието е по-трудно от изкачването на житейски върхове.

След влизането на някои хора в историята трябва да се проветрява.

Злите се споразумяват по-лесно от добрите.

Всички политически системи зависят от храносмилателната.

Простите хора не осъзнават простосмъртието си.

Целта на много игри е да отпаднат техните правила.

Болестните зависимости в политиката трябва да се третират като престъпления.

Нечестно е да си самокритичен само на ум.

Светът се вижда най-широк на тези, които живеят напразно.

Повторението на безделието не усъвършенства мързеливеца.

Бягайте за здраве - от себе си.

За да имаш силен дух, трябва да вярваш, че той ще съществува и след смъртта на тялото ти.

Политиците са като балоните - ако непрекъснато се издигат, по-бързо се спукват.

Прогрес ли е, че светът се опитва да се самоунищожи с нови средства?

Крайната трезвост също може да те изкара от равновесие.

Сърдечната недостатъчност е основната социална болест.

Дръвниците в управлението заслужават секира.

Всяка секунда е под тежестта на времето.

Мошениците в енергетиката са сред най-енергичните.

Огънят в любовта често се оказва бенгалски.

Химически погледнато, в основата на духовния живот са киселините.

От външните заеми за народа остава изплащането.

Ако няма изход, значи не сме влезли никъде.

Животът е скъперник, който накрая ни спестява всичко.

Слабите актьори се оправдават с несъвършенствата на житейския сценарий.

Смъртта на героите учи на житейска скромност.

Докато има тъмни субекти, обективността няма да е ефективна.

Много утайки бистрят политиката.

Сравнени с днешната перверзия, Адам и Ева изглеждат невинни.

Диригентите на света се заблуждават, че ще си изпеят песента последни.

С труд се постига всичко, включително и отвращение от него.

Най-разкрепостени са тези, които са в цитаделата на духа.

Човекът без надежда е най-сигурен в крайностите.

И да паднат по гръб, повечето продължават борбата за кокала.

След като победиш себе си, най-важното е да се поддържа примирието.

И да мислим, че животът е илюзия, продължаваме да я надграждаме.

Животът е вятър, засилен от духането на милиарди същества.

И пълнокръвният живот може да доведе до духовна анемия.

Напредъкът често се оказва просто прибързаност.

“Всичко тече”, а става все по-мръсно.

Свободата е дълга теория с кратка практика.

Надеждата умира последна, но често в деменция.

В световната говорилня простаците побеждават с надвикване.

Бързо става безпочвено да си много земен.

Всеки има принос в науката за незнанието.

В театъра на живота глупаците рядко остават статисти.

Безгръбначният има поклони за всички посоки.

Краят не е охраняемо понятие.

Бялото знаме винаги е опетнено.

Смяната на поколенията не ремонтира живота.

Стандартът на една страна се определя и от безработните духом.

И да преиграваш, не ще повториш играта на живота.

Много борци за права и никакви за задължения.

Задният ход по пътя на живота предотвратява някои катастрофи.

От гладна смърт са умрели повече човешки души, отколкото тела.

Когато песента на човечеството е изпята, остава тананикането.

Има и осми смъртен грях - да съжаляваш, че си честен.

Има нещо, което ме кара да не се интересувам от нищо.

В ъгъла на всяка догадка има някакъв процеп.

Част от трудолюбието на хората е да се правят, че няма да умрат.

Само глупостта на живота го прави забавен.

И знаците на съдбата предизвикват катастрофи.

Когато искаш да си много над другите, най-често падаш в очите им.

Все пак смъртта е по-малка от живота - появила се е след него.

По-лесно е да отговориш за кого живееш, отколкото за какво.

Няма къде да отидеш, когато човечеството не е на себе си.

Ненаучно е в задачата на битието всеки да има свой отговор.

Някои напускат рано този свят, защото дълго са предчувствали онзи.

Справедливо е много безсънните да умират насън.

Някои влизат в релсите едва като самоубийци.