САБЯ НА БРЕГА
откъс от романа
Докато приказваха, в църквицата се появи Мохамед. От Оруч ага научил какво станало с Гроздю в Балчик. Попитал мухтаря защо трябваше да разкарват човека, щом нямат черно на бяло, че е виновен за нещо. Тъй повелявал законът, пък и кадията дал нареждане да го заведат при него. Кадията не явил никакъв и тогава го предали на мюдюрина - двамата да се разправят… Гроздю пък рече на Мохамед, че миналата нощ, додето лежал в кауша, при Калина нахълтал Хасаноглу, тоя кучи син. Поискал да й дигне фустата и да я насили, мискининът. Заплашил я, че и той, и Калина били загазили здравата заради убийствата. Кълнял се, че и двамата може да ги спаси, ако Калина не се дърпа. Само че тя намерила кураж да грабне един нож, ранила го в ръката, шурнала кръв и той си заминал стреснат.
- Знаех си аз, че Хасаноглу е голям пезевенк - поклати глава Мохамед. - Ама не допущах, че ще нападне Калина…
Той заразправя как Хасаноглу отколе имал мерака и навика да посяга на чужди булки. На туй отгоре на два-три пъти ял бой от мъжете им. Един амуджа дори му натрошил кокалите преди години, от мястото си не можел да се дигне, нито устата си да мръдне. Целият посинял-почернял, смазан от кютека. И не друг, а дядо Теофан, Бог да го прости, го оправил. Той го мажел с мехлеми, стягал му кокалите да зараснат, давал му да пие отвара от разни билки, додето го вдигнал на крака. Още се приказвало из селото, че най-малкият от синовете на Нефизе, съпругата на Оруч ага, бил негов, на Хасаноглу. Кой знае как примамил Нефизе още на другия ден, като пристигнала с мъжа си от Язлъ Ючорман в Шабла. Скочил отнгоре й като коч, щом разбрал, че Оруч ага заминал за Балчик да си получи назначението за мухтар лично от мюдюрина Мехмедаа Харачеиолу.
- Ама и вие сте едни пипкави и мекушави - внезапно обърна приказката Мохамед. - Дигнете се, бе хора… Вижте какво става по другите краища напоследък… Откога ви подкокоросвам!? Откога ви бутам да не стоите със скръстени ръце и да чакате!?… Нищо добро няма да доживеете, като все тъй я карате… Свободата на тоя, вашия народ, няма да падне от небето… Не се ли сумясвате, че империята се тресе от размирици, от бунтове и въстания!?… Ей на, чува се, че нова война между Турция и Русия се задава… Тая война пак оттука ще мине и ще запали земята… Дотука ще я докарат войските на руския император Николай първи ли, втори ли, не знам… През Добруджа и надолу са военните пътища… Окото на тоя император все към Цариград гледа, към Босфора и Дарданелите, че и по-надалече, към големите морета…
Като видя, че отец Игнатий и Гроздю го слушат внимателно, но се подсмихват дяволито, Мохамед додаде:
- Истината ви казвам, хич и не баламосвам… Давам ухо какво става в империята, покрай нас и извън империята… Моряци и рибари идват насам от други краища на света… Приказвам с тях… Не им знам езика, ама ги разбирам криво-ляво… Пък и новините стигат в Балчик и Хаджиоглу Пазарджик… Нали прескачам там от време на време… Разправях ви за тоя, вашия Георги Раковски… Наскоро нали бях в Пазарджик, пак се отбих у бай Иван хаджи Вълков, търговеца… Той пък ми разправя за някой си хайдут Пейо Буюкли, дето се канел да иде чак в Цариград и да отрежи главата на султана…
