ЯНТРА
ЯНТРА
Янтра бели дантели в камънака наплита
със двете си тънки, пенливи ръце,
във косите ми споменът есенно блика,
песъчинно дълбае мойто сърце.
Янтра бели ръкави по залез навива,
хилядолетия златни побрала във скута,
Търновград се прощава все още с Евтимий,
а в съня ми ридае белонога кошута.
Янтра точи по изгрев небесна рапира,
душата й е мида, събрала векове,
тежки рани кървящи с вълните препира,
развиделява нощите с Асеневско небе.
Янтра мие нозе със дъждовен рефрен,
във аортата звън от кънтящи камбани,
и как се забравя свещеният ден,
когато в юмрук са събраните длани.
Янтра бели платната на древната ера,
Царевец - отшелник е със жезъл на мира,
на залък хляб ухае земята ни трънлива,
а аз разплитам нежно арфа под дъжда.
13.03.2017 г.
СЪРПОВИДНА ЛУНА
Днес съм белия дъжд с капки мак във чембера,
гроздоберът е трън във петата на лятото,
днес съм залез мистичен и превалям баира
сърповидна луна съм, и се рея сред ятото.
Днес съм плачеща арфа в янтара на нощите,
доизтлявам в огньове, отпечатали писъци,
днес съм бяла вода и съм вярна на постите
и прегъвам муски в свечерените свитъци.
Сенокосна съм днес и надиплям тревите си,
в светла крина държа семената за пролети,
една жрица във мене бродира полите си
ечемяна съм днес, и избирам крилете си.
В бяла руба съм днес и пластя дъждовете си
и по росно рося и промивам тъгата си,
бели ружи садя и дворове премитам,
днес съм топла земя и подреждам душата си.
ОЧАКВАНЕ
Окъснели парчета от лято все още във шепите нося,
а денят ми прилича на жерав от зеницата ясна на залез,
нощта ми е мургава циганка, по налъми тръгвам да прося,
по разсъмване пиша сонети и ръмя под небесния навес.
Разпилени кълнове обич пръстите още ми помнят,
вечерта ми е все така светла, с гердан от червено мушкато,
есента ми, авлигово звездна, гази пръснати листи във здрача,
песъчинна отпивам от стомна, в пелиново пладне не плача.
Преляла от видения, сега съм влъхва, спяща нежна под звездите,
една река пенлива в мен тече и белите дантели все навива,
и все очаквам оня пришълец ръката ми по пладне да поиска,
и паля факли във душата днес, когато чувството на любовта прелива.
