ЛЕТИЩЕ

Светозар Аврамов

Из „Есенна любов” (2017)

ЛЕТИЩЕ

Заминаваш отново. Отново излиташ.
Самолетът в небето остро се врязва…
Ти потъваш в милион въпросителни…
…И си вече на Мюнхен във пазвата.

Аз оставам на това сиво летище,
с навлажнени очи те изпращам…
И защо ли се чувствам излишен?
За какви прегрешения плащам?

Заминаваш отново. Отново летиш,
моя есен, моя обич безбрежна…
Докато все още мога да дишам,
ще те чакам тук с топла надежда…


ЗИМА В ПЛАНИНАТА

Каква студена зима в планината!
А ти си толкова далеч от мене…
Студът прегърнал е душата ми
и сякаш иска да ми я отнеме…

И споменът за теб приижда,
като светкавица ме стрелка…
И хижа никаква не виждам,
а само снежната постеля…

Къде ли този зимен път отвежда?
Защо така въздишат дървесата?
…Аз тръгвам с бялата надежда,
че ще те срещна в планината…


РАЗМИСЪЛ

Отново пак за мен си мислила
по улиците нощни на Париж.
Звездите, слезли много ниско,
блестяха на лицето ти угрижено.

И питаш се кои са истинските
ти приятели, кои са лицемери.
Боли те от фалшивата им близост
и от красивите им изневери…

И седнала на пейката самотна,
премисляш кой ти е потребен…
И може би за първи път в живота
ти искаш аз сега да съм до тебе.


ВЪЛШЕБСТВО

„Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.”
Веселин Ханчев

Не намерихме вълшебното цвете.
И любовта ни не стана вълшебна.
Аз потъвах в любовни куплети,
които за тебе не бяха потребни.

Ти пътуваше по безкрайния свят.
Аз те чаках с любов и тревога…
И бях толкова сигурен, че е свята
нашата обич, че дар е от Бога…

Но дочувам вълшебния зов на небето
и вярвам, че има вълшебна съдба…
И аз ще намеря вълшебното цвете,
дето наистина прави добри чудеса!


СЪЗЕРЦАНИЕ

Изправен пред картината ти нова,
в небето, обещаващо живот, се взирам.
…Усещам как у мен приижда огън…
и как душата ми те търси… и намира…

И тръгваме - към тази тиха есен наша,
която ни обгръща и с любов изпълва.
…Октомври се усмихва и ни праща
от дървесата в парка листи жълти…

…Но ти сега пътуваш… Аз - сънувам…
Картината ти нова съм прегърнал…
…От далнината твоя глас дочувам
и чакам те - при мен да се завърнеш…


ЕСЕНЕН ДЪЖД

Потънал в този есенен следобед,
на жълтите павета под дъжда,
вървях унесено и без да мога
във себе си света да побера.

Така отчаян, тих и натъжен,
се взирах във небето тъмно.
И капка обич - споделена -
жадувах аз преди да съмне…

И в този есенен следобед,
разбрах, че есенният дъжд
дошъл е, за да ме подготви -
за пътя на един самотен мъж…