Цвета Башева - историк, Общонародно сдружение „Мати Болгария”, Сливен

Иванка Денева - авторката на романа „Жарава”, на поетичната антология „Светлик на душата” и изследването за „театъра на прехода” „Искри от храма на Мелпомена”; на сборник с разкази и новели, повест, драми и на научни доклади, е пред нас с романа си „Кръстопъти и ветрове”.

Заглавието тласка читателя към размисъл за съдбата на българина и за вътрешната съпротивителна сила, която е най-великото достижение на историческия развой на нацията. Писателката претворява художествено събитията и случките, но едновременно с това разговаря с нас и ни показва творческия, съзидателен и свободолюбив дух на сънародниците ни:

„Кои не се бяха изреждали да го покорят? Винаги бе търсил Пътя и се приближавал до сплита му. Защото средоточието на Кръстопътя не е само географско място: то е в стремежа на хората да се намерят там върху гребена на събитията, да участват в тях и ги правят: с усилията, труда и волята си.”

Думите са изпълнени с философско прозрение. В тях, наред с миналото и със силата на възрожденския дух, се проявяват днешният ден и бъдещето. И тук е очертана народностната характеристика и убедеността на авторката в достойното участие и принос на българите в национално-освободителните борби, донесли свободата.

И много са ни необходими днес тези идеи за съзидаване, отстояване и самовъзраждане на българската същност. Съвсем в духа на забележителния и мъдър израз на френския маршал Фердинанд Фош: „Народите не рискуват да загинат, освен когато загубят паметта си”. Историческият роман „Кръстопъти и ветрове” на д-р Иванка Денева е сътворен , „за да не загинем” и да не изгубим спомена за миналото си…

Романът е отражение на идейно-естетическите, нравствените и философските възгледи на своята създателка д-р Иванка Денева. „Времето върви по свои пътища - различни уж, но все преплетени и свързани с людските.

Защото Човек и Време са в един общ, неразделим възел, и едното вае другото, прави го и търпи преображенията му”. Тези мисли ни спомнят за Левски, Апостола на свободата. Иванка Денева владее всички стилове на богатия български език и умело използва знанията си: всичко в романа е „движение” - от начало до край…

Често се пише за бездуховността на днешния ден, за моралния и обществен разпад. Тази книга - с повествованието за събития и случки, с разсъжденията за народностната ни съдба, е роман за нравствената устойчивост, за тежките изпитни през вековете (XVII-XX в.)

Разкрити са столетия наред, в които нашият народ е притискан от тегобата на варварски нашествия и на огромни империи. Тежката историческа участ руши живота, самочувствието и гордостта на българина, но калява силата и жизнената му устойчивост.

Като потрес от крушението на надеждата за спасение на Човешкото звучат думите: „Защото какво по-страшно нещо от това българин да убива българина: заради възгледи и далеч по-дребни причини?!” В световната и националната ни история и в съвремието примерите са съществени. Но жизненото верую на Иванка Денева е хуманизмът: тя отрича абсурдния стремеж за изтребление на инакомислещия…

Като историк, ще отделя внимание повече на историческите пластове в романа, без пренебрегване достойнствата на фикционално-художествените. Романът „Кръстопъти и ветрове” насочва вниманието на читателя към България и съдбините й, но и към квартал „Клуцохор”, към родените там дейци и революционери, хайдути и въстаници, занаятчии и земеделци, сред които Таньо войвода и Нено Господинов-Брадата, родът Макасчиеви и много други.

Писателката спира вниманието на читателя и върху проблема за отношенията между поколенията, които не си приличат, а често не се и разбират. И е вечна тревогата на бащите за синовете „защо са такива?!”, особено с пораженията върху личността в следосвобожденската епоха с новите “кумири”- парите.

Младите са „…отделени” някак и пренебрежителни към другите, и готови да ги стъпчат, твърдокожи, сякаш човещината, колкото я бе имало, бе изтекла неусетно из вените, а те не бяха забелязали и не се тревожеха…”

Авторката споделя и друго психологическо наблюдение за развитието им: „Рядко светлото можеше да ги зарадва, не се учудваха и на нищо, а човек - загуби ли това свойство, сам е останал „наполовина”.

Ще припомним, че за книгата на Ив. Денева „Този корав залък - Животът” Елка Няголова пише: „С белетристиката си Денева се е надвесила тъкмо над човешката душа”. По-точно определение за същността на творчеството на авторката не можах да намеря. Няголова се обръща към твореца с думите: „Не съм питала Иванка Денева „…дали си държи някъде вкъщи или в сърцето портретче на Фьодор Михайлович Достоевски…,”- заради вниманието към бездната на душата, отбелязвайки: „Бих искала чрез тези мои редове да откриете едно перо за себе си, което да следите във времето”.

С тази идея споделям и аз вълненията си от историческия роман на документална основа „Кръстопъти и ветрове” - израз на художествените, идейно-философските и научни търсения на д-р Ив. Денева.

Писателката познава добре и прониква дълбоко в същността на историческите събития и образи от българската и „сливенската история”, на фона на световните процеси.

Впечатляващ е списъкът на използваната от нея литература: научни монографии, статии, исторически романи, инвентарния опис на документите на Светата Сливенска митрополия и др.; опора върху изследванията на авторите Константин Иречек, Христо Вакарелски, Николай Генчев, Симеон Радев и Иван Хаджийски; на сливенските историци д-р Симеон Табаков, Васил Дечев, проф. Иван Тютюнджиев, Иван Русев и др., както и множество научни издания.

Авторката се справя задълбочено в романа си с представянето на демографските, културно-просветни, църковни, национално-освободителни, етнографски, мирновременни и съзидателни процеси от миналото на нашия народ и на сливенци. Така научната стойност на романа е завидна - и с включените изследвания и от археологическите разкопки в региона, от документите на Митрополията и други институции.

Романът „Кръстопъти и ветрове” е посветен на „далечното минало” на България, на средновековния и възрожденски Сливен, на Малката Света гора и на други сакрални за града места; на Възраждането и борбите за духовна и национална независимост, в които сливенци издигат и застават под три святи знамена: църквата, училището и читалището.

Чрез първите две са изтръгнати от гръцкото духовно робство, а читалището, създадено през 1860 година и рожба на родолюбците Добри Чинтулов, д-р Начо Планински, Стефан Гидиков, д-р Георги Миркович, Сава Доброплодни, Иван Добровски и др., проправя пътя на народа към просвещение и културен напредък. Затова и в Златната книга на книжовната сбирка на читалище „Зора-1860″ пише: „Пристъпях в библиотечната зала като в храм…, чувствам се като богомолец, жаден за извисяване”…

В романа „Кръстопъти и ветрове” ролята на Българската православна църква е откроена и разкрита като неразривно свързана със съдбините на нашия народ във времена на бури и до днес, както и на Сливенската митрополия - с духовните водачи на миряните и грижата за тях и града: от първия - Негово Високо Преосвещенство митрополит Серафим - и до днешния, Н.В.П. Сливенския митрополит Йоаникий.

Неотделима е връзката на движещите сили на прогреса - църква и читалище - с училищата. Първият митрополит Серафим продължава и делото на участниците в Априлското въстание с информирането на световната общественост за погромите над мирните българи, спасявайки и населението в Сливенско от изтребление и селищата от опожаряване след потушаване на Въстанието. След Освобождението е първият председател на Сливенската община и на първото в България дружество на Червения кръст.

Д-р Иванка Денева прилага специфичен научноизследователски подход при интерпретацията на фактите, синтезиращ историческата и художествено-публицистичната оценки „в органична сплав”. Априлското въстание е определено като „… българското изкачване по светлия и пожертвователен Път на безсмъртието”.

За Стоил войвода и четниците му авторката пише, че „извървяват друма от живота към смъртта и оттам - към нетлението”. Писателката открива причината за народното възвеличаване: „Когато главата е готова да падне от плещите, нещо по-голямо от живота, хляба и имота движи човека - свободата”.

И са покъртителни страниците за деянията през Освободителната руско-турска война в Сливен на отстъпващите османски войски, опожарили града, сливенските класни училища и книжовната сбирка в читалището…

Но е гордост за сливенци проявеният съзидателен порив след събитията: в първата година на свободата, през септември 1878 г. е създадено училището - първообраз на днешната гимназия, носеща името „Добри Чинтулов”, с първи директори тогава Александър Козаров и д-р Георги Миркович.

В Сливенската гимназия получават и първите си уроци по родолюбие и държавност министър-председателят Петър Гудев и още дванадесет български министри. В паметта на гимназия „Д. Чинтулов” е съхранен духът на будители и дарители, на академици и професори, на генерали и войни, на творци и шампиони…

Тяхното дело днес е продължено и течено от съвременните учители-възрожденци и младите възпитаници…

Романът на писателката Иванка Денева е паметник за миналото ни…