Николай Гюлев

ВЪЗХВАЛА НА ТИШИНАТА

Преситен от безплодни говорилни,
обграждам се сега със тишина.
За мене тя е топлата люпилня,
подобна на утроба на жена.

Дано ми стигнат мъдрост и търпение
за дългото мълчание, додето
словата девствени, новородени
със първозданна сила не засветят.

СЛИВАНЕ

А когато смъртта потропа
и ми каже: Хайде, тръгни!
Нека бъде това в Созопол
до безсънните вечни вълни.

Морски гларус да ме облъхне
в съпровод на гларусов грак.
И додето прощално въздъхна,
да се слея в синия мрак.

***
Смили се, Господи!
Направи така,
че с нежен взрив
в мен да избухне
последната любов,
прощалната любов,
а когато видиш,
че и тя си отива -
отвори ми
небесната порта.
… И младата ми душа
бързо при Тебе
ще долети.