Красимир Власев

АРОМАТИ НА ЧУВСТВАТА

Бях възпитан да не показвам
чувствата си.
Лицето ми не се набраздяваше
в концентрични гримаси
от случайно хвърлена дума.
Все едно дали ядях ориз,
или пиех чай,
за емоциите си аз не говорех.
Тогава не знаех това,
което цветята знаеха -
всяко чувство има свой аромат,
чрез който околния свят
разговаря.
…Колко неща ни казва
първият пролетен цвят
без да отронва дума.

ГОРСКА ПОВЕСТ

Вятър в гората разлиства
зелените листи, сякаш повест
чете.
Бързо четеше по някаква
своя диагонална система.
Не успявах да схвана смисъла.
А може би смисъл нямаше? -
Навярно като в чисто изкуство
имаше само чувство.
По пътеките стръмни и преки
на гората извън контекста
скитаха обърканите ми мисли.

Вятърът продължаваше да чете -
плюнчеше си пръста в потока
и прелистваше зелените листи.

КРАЙ БОСФОРА

Водата, която пречиства,
така също носи зарази.
Свързва Босфора две морета
и разделя два континента.
Плискат вълни романтични
и разпръскват вируси
по тялото на Европа -
от Истанбул до
Капитан Андреево…

КЪЩА ЗА ГОСТИ

Къщата сякаш бе построена
основно, през прозореца панорамен,
да гледаш на юг
и между другото да вършиш
всичко останало.
Гледката бе впечатляваща:
долината на розите, Средна гора,
цяла Тракия, синия масив
на зелените Родопи.
И ако подсилиш очите си
с няколко диоптъра въображение,
в ясен ден ще съзреш
Егейско море…
Но и тази сутрин аз разтварям
двукрилото прозорче на книгата,
през което се вижда
много по-надалеч.

***

Аз не помня как съм живял
през всички онези години.
Помня път с превъзмогната кал
и жени от далечност сини.

Помня още - листо като сърф
на вълни от прозрачен вятър,
и летящите капчици кръв
на калинките в мирното лято.

Не достига до мен даже звук.
Мълчаливо цигарата пуши.
Сякаш с облак по-бял от памук
ушите съм си запушил.

Не усещам ни радост, ни жал -
тези спомени вече са ничии.
От оназ незасъхнала кал
днеска цигани правят кирпичи.