В ТЕТРАДКАТА НА ТВОИТЕ ОЧИ…
***
В тетрадката на твоите очи,
на страница, която ти отвори,
прочетох, че по-искрено мълчим,
отколкото когато с теб говорим.
Със думите приключих! Тишина!
Звукът ще прави вятър. Той е празен.
Над нас е мълчалива светлина.
И нека светлината да ни пази!
***
Сега и днес! До теб! Профилактичен.
И автентичен. И досадно жив.
С оспорваното право да обичам
и с истинското - да остана див.
Да те разрязвам в тихото безумие
със зрялата симетрия на мъж,
обичал неведнъж по пълнолуние
и правото си губил неведнъж.
В шпалира на целувките безредни
аз още нося твърдия си глас,
за да ти кажа думите последни.
Оставам тук! Не те предавам аз!
***
Беше синьо! Беше тихо! Часовете са далечни.
Роклята ти - на карета. А звездите бяха млечни.
И защо и как се случи?! На гимназията в двора
аз потърсих твойте устни. Ти потърси в мен опора.
Бяхме неофициални! Много млади! Кристалични!
Помня скъсаното копче! Помня думите лирични!
Помня как луната горе - едра - светеше във мрака!
Неспокойните ми пръсти как не можеха да чакат.
Сенките - несъразмерни! И обувките ти - малки!
В слепоочията тънки - бият хиляди камбанки.
И звънът им - бял и нежен, вероятно продължава
на гимназията в двора… Ах, тогава! Ах, тогава!
