Петър Ванчев

БЯЛА ПРЪСТ

Под тази бяла, бяла пръст
са белите коси на мама.
И аз смалявам своя ръст
пред пирамидата измамна.
Пръстта полека ще се сляга
след дъжд и вятър, в студ и сняг.
Но как от нея да избягам?
Не зная как, не зная как!
Дори във Арктика да ида
или в Сибирската тайга
пак тази бяла пръст ще видя,
потънала в безкрайната мъгла.
А мама ще ме чака вкъщи
с очи в прозореца към пътя.
И аз при нея ще се връщам,
светът, когато е размътен.
И само нейната ръка
ще охлади челото ми горещо.
Къде си, мамо, ти сега?
Как искам да ти кажа нещо
за тази бяла, толкоз бяла пръст,
с която самотата си разделям.
Мълчи пред мене маминият кръст
след Черната Задушница в неделя!

БЯЛА ИКОНА

Майчице моя, още не тръгвай!
Онзи свят не е място за тебе.
Този свят земен ни толкова лъга,
ала ти си ми вечно потребна.
Твоите ягоди кой ще ги гледа -
капки рубини в лехата зелена?
Майчице моя, лицето ти бледо -
бяла икона свети за мене.
Толкоз години ти ми сияеш
в светлите нощи, в тъмните дни.
Господ отваря портите в Рая,
ала до мене ти остани.
Нека целуна челото ти само,
твоите сребърни меки коси.
Майчице моя, още е рано -
роса по тревата за тебе роси!

11.11.2009 г.

КАМЪК НА СЪРЦЕТО

Тежко ми е, тежко на душата -
камък на сърцето ми тежи!
Де е майчицата ми - добрата,
моля ти се, Господи, кажи!
Тя към Тебе тръгна и към Рая,
но достигна ли до твоя Рай
или е на гробището в края
и за Рая само си мечтай?

Цял живот тя бе котле на огън.
(Огън жив - баща ни бе!)
Ала казваше: „Със него мога
жива да съм под това небе!
Хляб да стана и вода за всички,
а за мене - нищичко не ща!”

И така раздаде тя самичка
на душата си последната троха.

Аз затуй те питам, Боже -
да не я забравиш ти накрая?
И те много, много моля -
да не чака повече пред Рая!

27.12.2016 г.