Нина Кръстева-Дудова

Точно два часа се чудим до Пловдив ли да отидем или до Чудните мостове в Родопите. След като поне десет пъти съм сменила решението си, понеже навън е студен април и въздухът търкаля бодливия си вятър, тръгваме към Самоков.

Минаваме през Панчарево. Язовирът си е на мястото, язовир Пасарел също, че и язовир Искър си е там, а завоите не са станали по-малко, поради което се движим на фестон. Чудни гледки се откриват към заснежените върхове на Рила, пролетно събудена и протегнала се в ярко зеленото поле. Такава хубост е, и толкова силна емоция ме връхлита, че иде ми да ревна от възхита!

Самоков е само на 60 км от София и бързичко навлизаме в Самоковската котловина, разположена между Рила, Плана, Витоша, Верила и Ихтиманска средна гора. Градът е току в полите на най-високата ни планина и съвсем близо до зимния курорт Боровец. Паркираме колата в центъра и първата красота, появила се пред очите ни, е

БАЙРАКЛИ ДЖАМИЯ

Байракли джамия, наричана още Али ефенди Джамия, Старата джамия и Джамията на Йокуша (възвишение), е изцяло подновена на мястото на най-старата Ески (стара) джамия. Тя е единствената достигнала до наше време от съществувалите някога дванадесет ислямски култови сгради.

През турско около джамията е имало и други постройки (кулие) като дюкяни, от чиито наеми се е издържала. Байракли джамия придобива днешния си вид през 1845 г., когато е извършено последното й и най-значително преустройство по повод назначаването на Мехмед Хусреф паша (самоковски аянин) за валия на Босна сарай.

Парите дали вуйчовците му от с. Шишманово, като благодарност за подарените им гори на Чамурлийската планина. Майката на пашата била българка и за да почете паметта й, а и да не обиди баща си, Мехмед Хусреф паша наредил да поставят на купола на джамията кръст и полумесец. Може би заради това пашата бил обичан от местното християнско население и когато бил пленен от кърджалиите, парите за откупа събрали не турците, а българите.

Архитектурното решение на джамията е характерно за местните строителни традиции. Стените са от камък и тухла, а куполът е изграден с голям майсторлък с греди от криворасли дървета. Джамията е четириъгълна, с размери 14/14/14 м, с пристроено аркадно преддверие и едно минаре на североизточната страна, до чийто балкон водят петдесет и четири вити стъпала отвътре, а отвън минарето е декорирано с тухли, имитиращи стъпалата.

Осветява се от два реда прозорци на стените и прозорците на купола, като горния ред и тези на купола са изработени от бяло и цветно стъкло. Отвътре осветяването ставало чрез полилей с масленици (сега полилеят е електрически, но наподобява стария). Молитвената зала е увенчана с купол с четиринадесет прозореца, а над аркадното преддверие се намира женското отделение - харемлък.

Отвън и отвътре джамията е богато изписана с орнаменти от зографи от Самоковската школа. Молитвената ниша-михраб, ориентирана към свещените мюсюлмански места Мекка и Медина, е изписана с богата декоративна украса - пейзаж с джамия. Макар нарисувана с минарета, преданието свързва изображението й с Рилския манастир. Фреската била замазана и открита при реставрацията.

Стенописите са реставрирани само отчасти, почистени са от наслоенията от маслените лампи на полилеите. Реставрацията им е извършена от известния самоковски художник Георги (Джони) Белстойнев. При тези реставрационни работи са открити графити на хастара под стенописите: план на църква, подобна на тази в Рилския манастир, и на имената на трима майстори - Йован, Ристо и Косто.

Дали това са майсторите-строители, или са зографите Йован Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов, не се знае, но се предполага, че тримата известни представители на Самоковската художествена школа са работили заедно тук.

Че стенописите са правени с участието на един от най-големите самоковски възрожденски художници-декоратори Христо Йовевич, доказателство е негов тефтер с отбелязана сума, взета от джамията, както и скици на някои от композициите.

Стенописната украса на джамията е с типичните за Самоковската школа “перя” - гирлянди, букети във вази, драпирани платове и раковини, повлияни от западноевропейските стилове „барок” и „рококо”. Графичното изпълнение на стените вероятно е трябвало да хармонира с откъсите от Корана, които по-късно били поставени като текстове в рамки.

Четирите барокови композиции на полусводовете са нарисувани много артистично и с богата цветност, в която има пурпур и злато, светлосини и розови, почти прозрачни тонове, наситена охра, ясно зелено, плътно индиго и цинобър, всички с изискано въздействие.

Възхищаваме се на красивата многоцветна орнаментика и умуваме за естетиката на хората, които са я изрисували, та през вековете е достигнала чак до нас.

В ляво от джамията, тежко е стъпила върху различните по цвят каменни блокове с които е съградена

ГОЛЯМАТА ЧЕШМА

Преди повече от две столетия и половина, на стария самоковски площад, „дървена саат-кула” (часовникова кула) отмервала поредния изтекъл час от живота на самоковци. Основата й била каменна, имала дървен корпус без циферблат.

На север от нея, пътуващи кервани, търговци и занаятчии утолявали жаждата си с кристално-чистата планинска вода от течащите наоколо десетина чучура на голяма чешма. Тя била една от многото за времето си, но сладката й вода, идваща по дървени тръби от планината; сводовете й, заимствани от мавританското изкуство; дяланите камъни, от които била съградена; я правели център на самоковската чаршия.

Когато през 1662 г., през Самоков преминал керванът на османския пътешественик Евлия Челеби, всички благословили емина на султанската кухня Мехмед ефенди, чието благоволение разрешило строежа на чешмата две години по-рано. Евлия Челеби останал толкова възхитен от Голямата чешма, от нейната архитектура - широк, каменен покрив и кубе с устремен към небето шпил; два фонтана за птички и красивата каменна клетка, че прославил символът на Самоков в своите пътеписи.

За нея той написал, че била “на лично място на чаршията”, а чучурите й от четирите страни били “дебели колкото човешка ръка”.

До днес, величието на чешмата се измерва и с каменната обеца на Крали Марко, издялана от едно парче камък, закачена на западната страна на чешмата, поради което понякога я наричат „Чешмата с обецата”.

През 1928 година чешмата е обявена за паметник на културата и като символ на града, краси герба на Община Самоков. Всеки самоковец знае, че който пие от кристалната вода на Голямата чешма се връща многократно в Самоков или остава завинаги в неговия рай.

Малко по-нагоре от чешмата и насреща, страховито се мръщи масивната сграда на

ЧИТАЛИЩЕТО-ПАМЕТНИК “ОТЕЦ ПАИСИЙ”

Читалището е най-старата културна институция в Самоков. Най-ранни сведения за “стая за четене” към библиотеката на училището, има от XVII в., а печатът на читалището е от 1859 г. През 1912 г. е наречено “Отец Паисий”. Строителството започва през 1919 г. по проект на арх. Коста Николов, като театрална сграда, с паметни плочи, изпълнени от архитектите Никола Ножаров и Лигурго Андреани.

Впечатляващи са белите, мраморни паметни плочи, разположени по на пет реда в двата края на двете широки стени на сградата, на които в дълги колони са изписани имената на загиналите самоковци във войните.

Барелефите над тях са посветени на важни сражения с участието на частите от самоковския гарнизон и са дело на известните български скулптури: Иван Лазаров (Калиманица - 4-7.VII.1913) и (Криволак - 17-23.X.1915), Николай Димитров (Булаир - 8.II.1913) и Александър Андреев (Кота 1050 - 5-8. VII.1917).

Откъм южната страна на сградата, дръзко стои на фундамента си безстрашният Чакър войвода, запасал чифте пищови, здраво стиснал пушка кремаклийка. От перваза на читалището зад гърба му, шест каменни орли с прибрани криле, са свели глави в почит към легендарния хайдутин с големи, сиви очи и остър поглед, за което го наричали Чакър (сив, сивоок).

Сред подвизите му са победата над Мутиш ага; над Хаджи Демба (1849 г.), когото победил и пощадил, въпреки че на чалмата му бил извезан надписът “Или главата на Чакъра, или смърт”; над Кара Бекир Пехливан и пълното унищожение на цял табор (около 1000 души) редовна турска войска, с което си спечелил прозвището “Самоковския барон”.

Доброволно охранявал Рилския манастир и през пролетта на 1854 година разбил албанския разбойник Ибрям Лека и дружината му, които нападнали манастира.

Смел и непобедим, Чакър войвода бил убит предателски от своя четник Иван, чиято жена Йона взела 500 гроша от турците и склонила мъжа си да извърши убийството. Когато чул неутешимия плач на бившите си другари, разбрали за смъртта на войводата, Иван заклал жена си и се застрелял.

А Хаджи Демба, като научил, че Чакър войвода е мъртъв, строшил ятагана си на две и изпратил да го сложат върху гроба му заедно с неговото „евалла”.

До читалището, на ръка разстояние се намира градския исторически музей. Градът ли е малък или светините му са много?

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ

Статут на град, Самоков получава през XIV век. Селището възниква около местност, богата на руди. Още на влизане, пред вратата на историческия музей виждаме големите чукове, задвижвани с водна сила, наречени “самокови”, от които идва и името на града.

Самоковските майстори взели терк от западноевропейските рудари саксонци, и по техен образец въвели пещите (видни), ковашките работилници (мадани) и големите чукове.

Музеят разполага с повече от 30 000 експоната, подредени в две експозиции: „Самоков - дух и метал” и „Самоковска художествена школа”.

В първата можете да видите инструментите, с които са обработвали вълната до изпридането й на прежда и изтъкаването на плат; машината за плетене на гайтани, с които самоковци снабдявали Османската империя; богатото разнообразие от метални и керамични съдове (вижте градинското плашило); стъклените и порцеланови изделия от първата в България стъкларска фабрика на д-р А. Унтерберг в Самоков, през 1850 г.; носии и роклите на самоковските кокони; тъкани; пафти.

Сред музейните експонати е първата печатница в България - на Никола Карастоянов и книгите, печатани от него, както и множество щампи. Тук е запазеният оригинал на първия български учебник „Рибният буквар” на д-р Петър Берон. Силно впечатляващо е ръководството със заглавие „Детоводство за малките деца”.

Та да ме прощава д-р Спок с неговите инструкции за отглеждане на деца в първата му книга, отпечатана у нас през 1978 г. Ние си имаме наши автори, писали по темата два века по-рано.

Изненадите се редуват една след друга - залата с иконите от прочутата САМОКОВСКА ЗОГРАФСКА ШКОЛА - творбите на Захари Стоянов, Никола Образописов, Станислав Доспевски и др.

За основоположник на школата се смята Христо Димитров и последователи са синовете му Димитър Зограф и Захари Зограф, и зет му Коста Вальов. Значително творчество оставя и третото поколение на Доспевската фамилия - Христо З. Зографски, Иван и Никола Д. Доспевски.

Другата известна фамилия зографи са Иван Иконописец и неговият син Никола Образописов. Продължители на Зографската школа са Христо Йовевич, Васил и Захари Попрадойкови.

Тук са оригиналите на икони с уж популярни сюжети, но несрещани никъде другаде. Да сте виждали икона на Матер Божия Кикоска? Или иконата на Матер Божия Млекопитателница (1845 г.) - кърмеща Богородица?

Рядко срещаната иконография на този образ, съществува още от V век преди новата ера. През VI век икона със същия сюжет в Атон пренесъл св. Сава Освещенни, който основал там манастир, по-късно наречен на неговото име. Преди смъртта си, светецът на единствената Източна лавра, предсказал, че манастирът ще бъде посетен от царски поклонник от Сърбия и иконата на Матер Божия Млекопитателница, ще му бъде дарена с благословение.

Шест века по-късно предсказанието било изпълнено. През XIII век в Палестина пристигнал св. Сава, архиепископ на Сърбия, син на сръбския велик княз Стефан Неман, и получил в дар иконата.

На връщане св. Сава посетил Атон и предал иконата на сръбския скит, където била поставена не вляво на царските двери, както е прието, а отдясно, където обикновено се поставя иконата на Спасителя.

Май трябва да отскочите до Самоков за по-близо, за да видите самоковската Матер Божия Млекопитателница?

На излизане от музея виждаме и мраморната плоча с арабски писмена на турски език, някога поставена над входа на библиотеката с ценни ръкописи, основана от Мехмед Хусреф паша, същият, който построил Байракли джамия.

Излизаме от музея и пред нас се появява дребничката бронзова фигура на Захари Зограф - зографинът, живял от 1810 до 1853 г., изписал не един божествен лик за краткия си живот от четиридесет и три години.

ЧАДЪР ЧЕШМА

В страни от Байракли джамия, още една чешма краси центъра на Самоков. Някои я оприличават на отворен чадър. На мен повече ми прилича на гъба с изящно краче. Бяла-беленичка, цялата чешма е изписана с характерните за Самоковската художествена школа пера, цветя и многообразие от цветове.

От шестте й чучура, студената рилска вода се лее в кръгловатите й беломраморни коритца. Толкова е весела и красива, че е трудно да откъснеш очи от нея.

Чадър чешмеси някога била една от стоте чешми в Самоков. Както пише историкът на Самоков Христо Семерджиев, това била сводеста чешма, като чадър. На турски език „чадър” означава шатра.

Един от върховете на Рила се нарича Чадър тепе или Шатър. А турците са наричали така и архитектурни форми с подобни покриви, между тях и покритите чешми.

Днешната Чадър чешма е построена през 60-те години на миналия XX в., т. е. през 1965 г., когато се строи автогарата, но са разрушени чаршиите от Възраждането, а по-късно и симпатичните търговски улици от буржозната епоха.

Изписана е в стила на самоковските декоративни традиции от съвременни художници. На северната й страна има надпис на съвременен български език.

ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР „ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН”

Търсим улица „Цар Борис” номер три, на която през 1772 г. баба Фота от Пловдив се заселила в Самоков, дарила къщата си на Рилския манастир и основала женски метох на светогорския Хилендарски манастир.

Тя приела монашески сан в Русия и под името Теоктиста, до смъртта си през 1844 г., била игуменка на девическия манастир, посветен на празника “Покров на св. Богородица”.

Църквата на метоха била построена през 1837-1839 г. Строежът се забавил поради чумната епидемия. Храмът представлява голяма трикорабна псевдобазилика, разделена от два реда колони, свързани с арки.

Предполага се, че е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Олтарът с три ниши е рядкост. Заради сложността на градежа, това си позволявали само най-добрите майстори през Възраждането.

Дърворезбованият и позлатен иконостас, царските двери, както и балдахина над светия престол и някои църковни мебели, са излезли изпод ръцете на резбаря Христо Димитров.

Икони за църквата е рисувал Димитър (Дичо) Зограф, виден представител на Дебърската художествена школа. В нартекса може да се види уникалният стенопис “Крилатата Богородица Покровителница”, изографисаната от Захари Зограф легенда за спасяването на града - когато турската армия наближила Самоков, Богородица спуснала гъста мъгла над града и го скрила от очите им. Стенописът бил изработен през 1839 г., когато зографът прекарал три месеца в родния си град.

Има икони, дело на самоковския зограф Христо Димитров, баща на Захарий Зограф. На иконостаса, редом с образите на Богородица с Младенеца и Иисус Христос, са изобразени и славянските първоучители св. св. Кирил и Методий.

Освен тях се пазят и други икони от самоковската художествена школа - на св. Никола, св. Йоан Златоуст, на св. Три светители и др.

По свода на църквата са запазени следи от възрожденски стенописи, също дело на самоковски майстори. Откритата под слой от вар ктиторска композиция над входните двери в храма, в центъра на която е представена Света Богородица, разкрива покровителстваните от нея хилендарски и рилски монаси, архиереи и първенци на града, дарили средства за построяването на църквата. Сред тях е и авторът на фреската Захари Зограф - единствената в Самоков.

Вляво на композицията е изобразен свети Иван Рилски, а вдясно - св. Крал Милутин. На вътрешния капак на самата мощехранителница е монтирана пластина с два медальона - на св. Пантелеймон и св. Сава. Това е единственото изображение на двамата светци заедно. На лявата стена отвътре до вратата на църквата, е и най-новият стенопис - дарение от примата на българската естрада Лили Иванова.

През 1872 г. манастирът официално бил вписан в кондиката на Митрополитската църква и се сдобил със строг устав, създаден по образец на устава на Рилския манастир.

В манастира често идвали за монахини богати, овдовели чорбаджийки от Самоков, които със собствени средства строяли килиите си и вземали при себе си дъщери, внучки или бедни роднински момичета да им прислужват. Така постепенно манастирът се разраствал и в края на 19 век монахините и послушничките в него достигнали над сто.

Според разказа на двете известни пътешественички Джорджина Маккензи и Аделин Ърби, посетили Самоков през 1862 г., монахините по онова време се издържали с предене и тъкане. Не се занимавали с показна благотворителност, но и от никого не искали помощ.

В средата на XIX в. манастирът се превръща в огнище на просвещение и девическото образование в града. Монахините открили килийно училище за девойки, в което ги обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане.

Възпитаникът на килийното училище бил и внукът на баба Фота, големият български възрожденец Константин Фотинов, просветител, книжовник, преводач и издател. Още преди Петко Славейков той въвел обучение по взаимоучителния метод в основаното от него училище. Писал съчинения по педагогика, бил реактор на първото българско списание “Любословие” (1844-1846) с характер на енциклопедия.

През 1871 г. Васил Левски основал в метоха първия женски революционен комитет, начело със сестра Евдокия. И до днес се пази скривалището, в което се е укривал Дяконът.

След Освобождението манастирът продължава да се издържа със сукнарство, както разказва и Константин Иречек. С прочутата си бяла аба, монахините участвали в Първото българско земеделческо промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., Международното изложение в Лиеж (Франция) през 1905 г., в Изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и си спечелили световна слава.

Грамотите, които получили от тези изложения, могат да се видят и днес в магерницата - присъединената към комплекса Хаджистамова къща.
През тридесетте години обителта била обградена с висок каменен зид и била построена магерницата.

Превратностите на историята сякаш са подминали манастира през неговото над два века и половина съществуване. Днес той продължава да бъде действащ, ръководен от игуменката Пелагия. Запазената архитектура на манастирските къщички по на един-два ката, строени около църквата преди повече от двеста години, е свидетелство за възрожденския Самоков.

Влезеш ли в манастирския двор, все едно си в кукленско градче с ниски бели къщички, около трите страни на оградата. Тесните калдъръмени улички, потънали в зелена тишина, безмълвно обикалят около сърцето на манастира - масивната каменна църква, а от три чешми в двора можеш да утолиш жаждата си.

В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през 19 век от Света Гора мощи на св. Пантелеймон и св. Сава Сръбски. Тук на 12 януари 1906 г. умира хилендарският йеромонах Серафим.

Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст (над сто години), той диктува духовното си завещание, с което оставя на монахиня Теоктиста личната си библиотека и донесената през 1839 г. от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на лечителите св. Пантелеймон и св. Сава Сръбски, предпазващи от злини.

ЗАКЛЮЧЕНАТА ЦЪРКВА „СВ. НИКОЛА”

Без малко да пропусна още един интересен обект, не че сме успели всичко да видим…

Много разочарована оставам, когато застана пред заключена църква. А кръстовете върху трите й бели купола са красиви, като три сестрици и много радват очите ми. Желязната врата е затворена с верига и катинар, защото църквата “Св. Никола” е гробищна и в двора й са погребани най-видните самоковски личности: зографите Димитър Зографов, Христо Йовевич, Алекси Попович, Христо Димитров, Захари Зограф, Коста Геров, Никола Образописов и Христо Захариев Зографски; издателят Никола Карастоянов, Христодул Сиган-Николов - учител, издател и преводач на библията; Паисий Хилендарски - авторът на „История славянобългарска”; Баба Фота - основателка на девическия манастир и Митрополит Доситей; ктиторите Мано Шипокли и Хаджи Гюро Христович; кметовете Димитър Германски и Христо Дюкмеджиев (и опълченец); Чакър войвода (Христо Проданов). Все имена на хора, достойни за дълбок поклон!

Църквата е строена 1859-1860 г., когато християните в Османската империя получили известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман, с вярата, че на това място е имало църква още преди падането на града под османска власт.

Завършен бил иконостасът и иконите за него, и храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година (на връх Димитровден) от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници. Така църквата „Св. Никола” завинаги се свързва с родолюбието на самоковци и борбата им срещу гръцкото духовенство, когато църковната служба започнала да се води само на български език.

В църковния двор е и гробът на Християния Зографска, братовата жена на Захари Зограф. През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф. Християния се разболява и умира на 7 май. Захарий се заразява от нея и след месец умира на 14 юни. Била ли е Християния “греховната любов на зографа Захарий” днес никой не знае.

ОБРАТНО КЪМ СОФИЯ

На връщане, за да избегнем фестоните на завоите, минаваме през Дупница, качваме се на магистрала „Струма” и с над сто километра в час, бързичко се връщаме към вкъщи на здрачаване.

Интересна разходка беше! Припомних си годините, когато с голямата раница на гръб и тежките катерачески алпини на краката, всяка по килограм и половина, минавах през Самоков и Боровец, за да се изкача на Мусала (Мусала = пътя към Бога) - най-високият планински връх у нас (2925 м надморска височина).

Застанала на „покрива на България”, виждах през девет планини в десета и душата ми се рееше над тях, а тялото искаше криле, за да литне още по-нагоре в небесата - нагоре във висините към Бога…

27.04.2016 г.