Христо Медикаров

ЛЕГЕНДА ЗА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

В западната част на Еленския край е с. Раевци. От него се открива неповторима панорама на Балкана. Тук са родени дедите на младия родолюбец Любомир Пашов, който по свой почин и със собствени средства издигна тук внушителен паметник на Вълчан войвода, кръстосвал с поп Мартин и с четата си по тия места.

Балканът с кръв юнашка напоен е
на воеводи, четници, солдати,
възпят в балади, оди и поеми
и в дебрите - със паметници святи.
Шумят букаци с ръст подпрели свода,
тръби легенди снежната стихия
за страшния и горд Вълчан войвода,
за поп Мартин - същински харамия.
Кръстосвали те моя край Еленски-
за тях шепти рекичката Вълчана…
Бастисвали хазни, сараи бейски,
предател ненаказан не останал.
Ограбеното крили в пещерите,
до дъб вековен - с техни си нишани.
На бедните помагали в бедите,
с жълтиците пък - робът да въстане.
И този ден - възкресен ден - настанал
след битките на Шипка и в Елена,
където ордата на Сюлеймана
била жестоко бита и сломена…
Но глъхне днес, пустее днес Балкана…
И става чудо - ражда се легенда:
от гроба си Вълчан войвода станал
над Раевци, високо на баира…
Изправил се и мощно се провикнал:
„Духът ни, братя, жив е, не умира!”
И с рог изсвирил - чета да събира,
духа на планината да събуди,
да възроди селцата запустели,
и да напомня, че „главите луди”
не са и днес глави покорно свели…

И вкаменен останал вековечен,
на памет и безсмъртие обречен.

ЕСЕННА РИСУНКА

Ден есенен като жълтица,
на паяжина окачена,
виси. Под старата черница
грей моравата хризантема.

Трева с рогца жълт лист надига,
врабец из храст изшумоли,
петел на плет изкукурига.
Дими Балкана от мъгли.

Баирите са мед кована.
Реките са огледала.
Бял облак във вира застана,
на дъното, прострял крила.

Вървиш по есенни пътеки,
вървиш по капали листа
и искаш дълго да остане
в теб чудото на есента.