Недялко Месечков

Чело, забулено от кичур коса, която пада над матовото стъкло на очилата; от друго стъкло гледа едно влажно око, което изгаря в огъня на живота; среден ръст, усмихнато лице, глас, който подкупва - ето писателят Гео Милев, жертва на низост, на кървавото безумие през май 1925 г.

Той биде отвлечен извън София и не се върна вече.

Кой беше неговият убиец? Къде му е гробът??

Знае се само едно: Гео Милев стана жертва на смутно време, на хора, които се опиват от кръвта и предсмъртната агония на себеподобните.

*
Гео Милев, търсейки правдивата форма на своите художествени възрения, премина един доста разновиден път. Притежаващ интензивен дух, желаещ да настигне духовния ръст на новото в литературата в чужбина, той вървеше с бързи крачки напред.

Всичко това вбеси против него мнозина писатели и „културтрегери”, които не искаха да проумеят и бяха безсилни да се наредят под знака на новото време.

Литературното му наследство е от грамадно значение за младата българска литература. Голямото му количество преводи изградиха у читателя вкус към хубавото. Той го запозна с новите литературни насоки на запада.

Голяма роля играеше редактираното от Милев списание „Везни”, около което се синтезираха младите и най-даровити наши писатели. Със списание „Пламък” той тръгна по нов път: пътят на народничеството.

Оригиналните му работи „Иконите спят”, „Жестокият пръстен”, поемата „Септемврий” и „Ад” говорят за несъмнения дар на автора.

Познавач на театъра, той написа книгата „Театрално изкуство” и постави в Народния театър „Мъртвешки танц” от Стриндберг и в „Ренесанс” „Маса човек” от Толер, за които постановки критиката твърде ласкаво се отзова.

Поет, критик, преводач, общественик, той работи в разните жанрове на литературата…

Гео Милев беше рицар, бичуващ котерийността, политическите неуравновесения, посредствеността в изкуството, желаеше човечност и просвета и изчезна в невиделица.

Някога той писа за един наш поет, убит във войната: „Живеем време, което убива своите поети.”

Какво да кажем за Гео Милев?

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 4, бр. 816, 14.05.1931 г.