Драгни Драгнев

Живееше някога едно много красиво и много добро котенце. Котенцето се казваше Двапътимяу. От всичко на този свят най-обичаше хубавото време. Особено когато грееше слънцето. Затова пък страшно мразеше да вали дъжд.
„Изглежда и хората мразят дъжда - мислеше си Двапътимяу. - Когато вали, всички си стоят вкъщи. А щом се наложи да излязат навън, непременно носят чадър над главите си.”
Ето, че един ден пак заваля.
„Ох, вече съвсем огладнях! - каза си по едно време Двапътимяу. - А баничарницата е на другия край на улицата. И сигурно ще вали цял ден. Трябва нещо да се измисли!”
И Двапътимяу разтвори своя чадър и излезе на улицата.
Тъкмо направи няколко крачки - насреща мишлето Малък Гризан.
- Моля те, Двапътимяу, услужи ми с чадъра си! - започна да трие сълзи Малък Гризан. - Мама е много болна. Отивам да й купя лекарства. Аптеката е през три улици и без чадър до кости ще се измокря.
Двапътимяу отстъпи чадъра си на мишлето Малък Гризан.
- Благодаря ти! - каза то. - Веднага ще ти го върна.
Тъкмо замина мишлето Малък Гризан - насреща кученцето Двапътибау.
- Моля те, Двапътимяу! - започна Двапътибау. - Иди на гарата да посрещнеш добрата ми баба от Стара Загора. Пристига на гости и някой трябва да й покаже пътя до дома, защото сигурно го е забравила. През това време аз ще отида да купя месо от халите. Моята баба много обича телешко задушено.
Съгласи се Двапътимяу - какво друго можеше да направи.
- Благодаря ти! - каза Двапътибау. - Такава услуга никой още не ми е вършил.
Отиде Двапътимяу на гарата, макар че тя беше на другия край на града. Посрещна добрата баба от Стара Загора. Показа й пътя и накрая тръгна към баничарницата. Ала баничарницата беше вече заключена. Баничарят беше продал всички баници. И Двапътимяу остана гладен.
Но само това да беше го сполетяло!
Двапътимяу беше мокър до кости.
И когато се върна вкъщи, веднага вдигна температура.
Скоро майка му се върна от работа.
- Какво става с тебе, мое красиво и добро котенце? - разтревожи се тя. - Простудило си се в дъжда.
- Вввярно - тракаха зъбките на Двапътимяу. - Но затова пък помогнах на мишлето Малък Гризан и на кученцето Двапътибау.
Двапътимяу не каза, че беше останал гладен.
Майка му свари хубав чай. Чаят беше доста горещ, но Двапътимяу изпи две чашки. После си легна, зави се презглава и заспа.
Оттогава Двапътимяу съвсем намрази дъжда.
Затова всеки път, когато навън завали, лягаше на топличко и сладко-сладко си спеше.
А мишлето Малък Гризан така и забрави да му върне чадъра.