Недялко Месечков

В навечерието на новата година, бащата на детската ни литература, чичо Стоян (Стоян М. Попов) почина. Най-добрият сърцевед на детската душа, обичаният от всички Чичо Стоян си отиде. Дори и последните дни от неговия живот бяха засенчени от призрака на нуждата. Чичо Стоян умря бедняк, ала с богатство от чистосърдечие и добротворство.

*
Стоян М. Попов е роден в село Дивотино (Софийско) през 1865 год. от родители с будно народническо съзнание. Следвал е известно време в Горно-Оряховската духовна семинария, но закърмен от ранно детство с народната песен и приказка, свободняк по начало, не можал да понесе суровия режим и избягва.

Житейският път на Чичо Стоян е пълен с премеждия: актьор още в румелийско време, (той е един от основателите на театър „Зора”), сам директор на трупа - винаги в състава е била голямата наша актриса, неговата другарка до последния му час Роза Попова.

Тая му любов към театъра не го напусна и до последния му час. Чичо Стоян е бил деен член в македонската организация, в ония времена, когато всички млади будни българи искаха да дадат дан себе си за освобождение на своя брат. Чувството за повече истина и социална справедливост не го напусна никога.

*
Творчеството на Чичо Стоян е огромно. От първата му книга „Сбирка стихотворения” излязла през 1893 г. до „Птичка” - 1939 г. се нижат над шестдесет книги. Любовта му към театъра го е накарала да пише и драми. „Калоян”, „Борис”, „Царица Деспа”, „Спартак” и др., в които предимно е разгънал историческото минало, без голяма художествена стойност, навремето те са будили интерес и са играни от театрите, най-вече от театъра на Роза Попова.

Центърът на литературното дело на Чичо Стоян пада в детската литература. Вещ познавач на детската психика, с богати изразни средства, с простота и майсторство той разкрива пред малкия читател звучността на българското слово.

Неговият стих, противовес на много наши детски писатели, пленява детското съзнание не със спекулации и търсене ефекти, за да въздействува, а с убедителността на непосредственото чувство, което блика от всяка строфа. Неговите стихове завладяват детския читател, лесно ги запаметява и авторът им става най-желаният и любим техен автор.

*
Чичо Стоян си отиде от света, отиде си и завеща много песни, най-добрия дар за децата. И тяхното четене от тях ще бъде голямата награда и успокоение на неспокойния дух на Чичо Стоян.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 12, бр.457, 10. 02.1940 г.