Повече от десет години са изминали от първата ми среща на живо с “Литературна Стара Загора”. Кроткият – “като ангел” – Стоян Стаев с неговата широка, безпомощна усмивка беше първият, с когото се запознах. При него, в къщата на Веселин Ханчев, ме заведе бай Антон Михайлов – писателят и приятелят, с когото пък ни свързват няколко години общи планове, успехи и разочарования. Годините, в които “се наливаха основите” на Литературния музей в Хасково.
Той пръв ми даде и книгата на Красимира Вакарелова “Времето да върнеш”. Сега виждам, че е било през 1989 година. После излезе и другата й посмъртна книга – “Звездна вселена” – имам я с автограф от баща й.
По-късно, пак чрез бай Антон и Стаев, се запознах и с поета Жеко Христов. Но още не бях виждал книгите му. Прочетох ги след време. Заедно с “Жител на нощта”, която самият той ми изпрати в Хасково. А след това и “Мелодия за клавесин”…
С Христо Кацаров, обаче, не съм се срещал никога. И съжалявам много за това. Когато четох “Второто пришествие” – книгата на неговия живот, издадена като по чудо – той вече си беше отишъл. Почти едновременно със Стоян Стаев и с Петър Тонков. От последния пазя едно дълго приятелско писмо.
Всичко това вече е минало. Добре, че след тях остава поне “Участие”. Както и книгите им, споделеното по един или друг повод, спомените… Тях “градът на поетите” би трябвало да опази. За да го има и да е “потребен”!

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА