Юбилеен адрес
На поета Борислав Владиков

ПОЕТЕ,

Ето че дойде време да застанете пред нас не просто с новите си книги, а и с годините, които са отминали. С радостта и болката от постигнатото. С грижата за словото. С неказаните все още думи за необратимото време. И с ненаписаните редове за идващите сезони.

Поете,
Не е лесно на онзи, който е хранил всички с думи, да се подаде късче хляб от трапезата на изкуството. Защото и като учител, и като инспектор, и като директор на ДТ „Никола Вапцаров”, и като редактор на алманах (сега списание) „Струма”, и като председател на писателите - членове на СБП от Югозападна България - винаги сте оставали емблематична фигура. А Вашето слово е формирало естетическия вкус на няколко поколения читатели.

Учителю,
Прекрасно е, че нашият млад град има своя любим поет. Че интимните стихове вървят редом със социално ангажираните Ви изповеди. Че нежните признания дават път и на гневните упреци към този все още несъвършен свят. Че винаги и за всичко сърцето Ви се тревожи или ликува - но никога не остава безразлично.

Приятелю,
През досега изминатия път има много и различни стъпала, преодолявани самотно (защото творчеството е занимание самотно) или в приятелски кръг (а е тъжно, че приятелите оредяват). Но гласове от различни краища на страната все още търсят стиховете Ви, за да се извисят до драматизма на човечността, която много често остава неразгадана докрай.

И че в безпразничното ни ежедневие Вашият бодър вик звъни призивно, за да разберем истината за себе си и за света, в който добротата умира.

И нека бъдат по-малко тъжните и повече - радостните мигове на споделяне, раждани от съприкосновението със Словото, което твори Добро и Истина!
За да продължите с нас напред - с ръка, протегната към изгрева!

16.05.2009 г.

Членовете на СБП
от Югозападна България