СТРАСТНО ОБИЧАМ
Аз съм популист.
Искам пенсията ми да бъде по-голяма от сметката ми за ток.
Настоявам да отпадне от българския език словосъчетанието „лице с висящи дела, отдавна известно на полицията”, като бъде заменено с по-краткото „престъпник в затвора”.
Твърдя, че лекарят трябва да престане да бъде писар и едноличен търговец. Че децата в училище не са „делегиран бюджет”. Че темите за презастрояването, хипермаркетите, санирането на блоковете, транспорта, паркирането, изобщо за моите и за европейските пари, са нещо много повече от една далавера.
Затова съм популист.
Представям си как кметът ме поздравява всяка сутрин, когато се разминаваме - аз на разходка, а той забързан за работа. Зачита ме и ме уважава, защото (както напоследък често ни се припомня) аз съм неговият работодател и началник и той се старае на всяка цена да ми се хареса. Непрактично е за него да се излага пред мене, нали се надява да го подкрепя и за следващия мандат! - „Добро утро, началство! - Работи, твори, дерзай! Аз ти вярвам и разчитам на тебе!”
Затварям очи и сънувам милия глас на секретарка, която ме кани да участвам в общинската комисия за изработване на бюджета. Нахвърлям цифрите в проекта - предлагам черно на бяло - по перото „за насърчаване и финансиране на кючека” - 200 пари лична глоба от джоба, които да се насочат към разцвета на просветата и културата в общината.
Всички наоколо са съгласни. Здравият разум и справедливостта тържествуват. Браво, общинари! Към закуските в училищата ще прибавим по един неизгнил банан, за Димитровден танцовите състави ще ги обуем с нови опинци, духовият оркестър ще се сдобие със здрав тъпан, драматичният театър най-сетне ще ни покаже пиеса от местен автор, на художниците от града ще купим платна, рамки и боички, а на поетите ще издадем по една нова стихосбирка…
Като писател-популист се надявам в един слънчев за мене ден да ми позвънят отнякъде и да ми предложат едно дълго институционално кафе, за да си побъбрим за нередностите и нерешените проблеми в града.
Ще засегнем непорочността на обществените поръчки, на усвояваните средства за туй и за онуй, на недосвършената работа по велоалеите и за дупките около тях, но акцентът със сигурност ще падне върху дупките в душите на хората.
По-точно аз ще говоря, ще им поставям задачите, а те ще си водят бележки и ще записват сроковете за отстраняване на нередностите. Каквото сме уточнили на тази оперативка, така и ще стане. Общинарите много добре знаят, че служат на мене и че ще ги държа отговорни.
Аз съм популист.
Зададат ли се избори, чакам ония, които искат да ме представляват, да ми се явят лично, за да се разберем очи в очи, а после с росна китка на чело да ги изпратя в политиката от мое име, но това все още не ми се е случвало.
Ето, например, за президетските избори пак никой не ме потърси.
Жорж Ганчев, Велизар Енчев, Орешарски, Трайков, Томов, Миланов, Дончева - видяхте ли какво стана с вашите кандидатури, като не ми се обадихте навреме, за да ви подкрепя? Като популист, аз съм един благ и сговорлив човек от народа и ми трябва малко, за да повярвам отново даже на многократно провалили се политици.
Много лесно се поддавам на повтарящата се социална лъжа, стига да я чувам пак и пак направо от устата на лъжеца. Пък и тогава събирам в копанката си меда, който капе от устата му.
Като всеки интелектуалец обаче, понякога принципите ми се пропукват и си противореча. Ще ви призная направо: аз гласувах за Митьо Пищова. Спокойно, не бързайте с реакциите! Надявам се, че ако правилно ви обясня защо го сторих, ще ме разберете.
Ами защото гореизброените (пък и останалите мераклии да ме управляват от всички бои и на всички равнища) нито съм ги виждал, нито съм ги чувал и даже помирисвал. А с Митьо Пищова все пак имам поне една обща допирна точка - и двамата обичаме женичките! - 18 годишни, до 52 килограма, пък и отгоре!
