СИН
Из стихосбирката „Алфа” (1929)
Ще тръгна по стръмни, окаляни друми,
към тебе, о, беден, измъчен народ,
където прокълнват железните думи
на Ботев и Левски под тъмния свод.
Аз искам пред мощни зов на земята
във теб да се слея, измъчен народ, -
и волен, и смел със теб преко полята
да тръгна към изгрев на светъл живот.
И южният вятър над теб ще запее.
Пирина и Рила ще дигнат чела,
Исус сам над Тракия беден ще мине
за радост на твоите тежки тегла.
И верен на твойте завети ще бъда,
за правда ще дигна със тебе ръка, -
и нека тогава съдбата отсъди,
аз жертва да бъда на вража ръка.
При тебе ще дойда покорен, на всеки
твой син аз със радост ще стискам ръце.
И нека тогава застине навеки
във черната угар и мойто сърце.
