Иван Унджиев

(издание „Чипев”)

Всред общия поток от книги, които наводняват детската ни литература, второто издание на „Малки песни” и „Звънчета” на Дора Габе са указание за мястото, което писателката си е извоювала в детските сърца. Тя е голямата чаровница, която тълкува поетическото слово на децата.

С тия две сбирки Дора Габе подкупи малките си читатели и днес заедно с Ран Босилек и Елин Пелин тя е най-популярната детска любимка.

На какво дължи тоя успех г-жа Дора Габе? Ключът на тоя отговор ще намерите в споменатите две сбирки, както и в най-новата й сбирка „Сънчец ходи”, писана за деца отпреди школската възраст.

Преди всичко Д. Габе има способност да се превъплоти в детската душа, за да заживее с нейните представи и понятия, на които дава художествен израз. Това превъплощение тя постига без усилие, естествено и спонтанно.

Така в нейните песни детето чува шепота на собствената си душа, който то не може да изрази, а писателката сякаш е откраднала от самото него. Друга особеност на песните на Дора Габе е наивитета, простотата и непринудеността, с които тя се вживява, за да ни разкрие представения мир на детето.

От всяка песен лъха сериозността на малкия човек с неговите грижи, интереси и вярвания. Искреността, с която са изживени песните на Д. Г. й позволяват просто да ги внушават на децата. Простотата като основен белег на всяко изкуство у Д. Габе не е маниер на детския писател, а творческа природа.

На трето място г-жа Габе умее да индивидуализира темите. Всяка песен у нея ни разкрива нещо ново, буди различен интерес и ни запознава със самостоятелни преживявания.

Върху тая черта на детската литература писателите ни трябва да обърнат особено внимание. Детето най-бърже се отегчава от повторението и е най-жадно в интереса си към ново и непознато.

Най-сетне г-жа Д. Габе има свой художествен стил.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 2, 8 март 1930 г.