ГОДИНИТЕ
Прекрасни са над тебе сините
простори, слънчевия прах
и пътя, грейнал сред долините,
потънал надалече в тях.
Ти гледаш маковете алени -
огньове в златните нивя -
и твоето сърце погалено
обича цялата земя:
игривия летеж на птиците,
шума на зрелия овес,
метличините сред пшениците,
полюшнатите класове.
И ти усещаш, че частица си
от тоя хубав слънчев свет,
и като неспокойна птица
прелита твоя взор навред.
Ти винаги си гледал влюбено
към всичко - цялата земя,
от утрото пред теб пробудено
до залеза на вечерта.
Обичаш всяка преживелица
и гледаш с радост всеки цвят,
обичаш зимната виелица
и летния задъхан свят.
Но твоето сърце увлечено
така живя и не видя,
че падна младостта пресечена
във отшумялата вода.
Ту в звездний свод, ту горе в сините
простори, вечно влюбен в тях,
загледан не видя годините
как те отминаха със смях.
И скоро гостенка нечакана
ще спре пред твоята врата,
ще каже: „Тръгвай с мен, приятелю!”
И ще посрещнеш ти смъртта.
——————————
сп. „Завети”, г. 6, кн. 6, 1939 г.
