Георги Гривнев

На 22 април 2017 г. писателят Георги Гривнев навършва 75! Честито!

СВЕТЛОСЕНКИ

Безбожници те учат на Христова вяра.
Глупаци - как да събираш ум.
Безпътните пък ти показват пътя.
Разгулните те водят към разгул.
А бели роби те учат
как да придобиеш свободата си
във тоя хаос на безумства и злини.
Удавниците те дърпат
с две ръце във блатото -
до дъното, по-нататък няма къде.
Почтените хора битието си кърпят
с губерка вместо с тънка игла -
в недостъпност горди,
но скрили очите си
в малките часове на нощта.
Неудачниците са по-интересни -
ще научиш за света им имагинерен,
за стремежа им хубав, нелесен
да го познаят, а той им се изплъзва -
както риба се изплъзва във вира
от ръката на рибар.
Макар че някой планинец ще каже:
„Крив го заварих
и крив ще го оставя тоя свят.
Ако се опиташ да го оправиш,
или главата си трябва да туриш в торбата
или с вървите на торбата да се…”
Избирай -
или към съвършенството,
или към примирението.
И няма кого да попиташ,
макар че се разминаваш
с толкова много хора.
Колебаеш ли се -
полети със пчелата,
ако те вземе за спътник
и издържиш въздушния път.
Ще стигнеш с нея до прашеца и цветята,
за да станеш излишен,
когато се захване за работа,
а ти
- омаен, тръпен и неземен -
ще съзерцаваш
как постепенно и незабелязано
изчезват крилцата й,
стъпките,
невидимите й крака,
докато накрая
пчелата се превърне
в мед - кехлибарена капка -
и се разтвори бавно
в красотата.

ОБЪРКАНО СТИХОТВОРЕНИЕ

В колибата на кучето кокали няма,
тетрадка с ноти - в гнездото на славея.
Не зная любовта да прелива в приятелство,
а самецът да не отива при самка.

В къщата на обесения няма въже,
в къщата на плешивия - счупен гребен.
На гребена на вълната жени и мъже
се втурват в парламента, но… без себе си.

„Богат е”, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи…”-
изригна Ботев преди век и половина,
а гневът му още вие и скита.

„Бедняк е”, казват, пък го не питат
дали с филия хляб замръква вечерта.
А той не краде и не чука с просяшка тояга
ни на отворена, ни на затворена врата.

Сега на земята всеки седми се взема за ангел,
а е пълна душата му с мрак и злини.
Реката тече и е река дотогава,
докато изгуби бряг и светли води.

ЧУДАК

Пред смъртта човек не лъже.
Пред любовта - мълчи.
След любовта е толкоз тъжен,
че му идва да крещи.

Свят му се завива от почуда.
Подир сеитба мигом ще заспи
и родитба дълго ще сънува -
все едно към рая че лети.

Все унесен е и малко тъжен -
не от мирова скръб е това.
Има рани, за които е длъжен
да мъсти, а прощава докрай.

Отива си - ни рано, нито късно.
И се връща, изпаднеш ли в беда.
Че доживял е до утрото, ще се прекръсти,
и ще се загуби после във дъжда…