Димитър Атанасов

Познавам Иванка Денева задочно от преди 7-8 години, когато започна да публикува в Литернет – най-големият по онова време /а и сега/ интернет сайт за българска литература. Още тогава ме впечатлиха нейните разкази и новели. Тематика съвременна, на пръв поглед най-обикновени житейски истории и съдби, но разказани увлекателно, с пластичен и жив език, безхитростно и някак подкупващо топло. Сещам се за разказа „Несантиментална история”, в която за покойника жали единствено слугинята и внука й, а децата му бързат да направят делбата още преди да са го погребали. Или пък новелата „Две прошки”, разкриваща драмите на две жени, майката игуменка и дошло на поклонение в манастира момиче, затрогващ разказ за прошката и любовта. Впрочем, в началото на нашето познанство Иванка Денева ме впечатляваше, а предполагам и не само мен, и с друго – с множеството преводи на нейни творби в литературния периодичен печат в САЩ, Англия, Шотландия, Канада, Австралия, Турция. В ония години, а и днес, това съвсем не беше често явление и общо взето тези, които публикуваха навън се знаеха поне по имена, а донякъде и по творчество. Случвало се е да се засичаме с публикации в едни и същи издания – например в списание „Ерансмегазин”, Канада. Разбира се, споменавам това не за да наредя себе си до Иванка Денева, а за да отдам дължимото уважение за непрекъснатото, интензивно и едновременно с това забележимо творческо присъствие в съвременната българска литература, както и за активното й съучастие на международната литературна сцена.
Тук ще отворя малка скоба, за да споделя, че хубави думи за нейното творчество съм чувал от писателя Никола Радев, /а и съм чел в сп. „Пламък”, кн.4-5, 2005/, когото дълбоко уважавам и ценя. И сега е моментът да потвърдя, че за Иванка Денева аз безрезервно му вярвам.
Бързам да призная, че не съм чел романа „Жарава” /1999/, но пък имах възможността да се запозная с втория й роман – „Кръстопъти и ветрове”, появяващ се 10 години по-късно след първия. Непредубеденият читател, за какъвто считам и себе си, веднага ще отбележи амбициозния замисъл на авторката – да напише романова дилогия за историята на два български рода, проследявайки съдбата им от ХVІІІ век до днес. „Кръстопъти и ветрове” е първата книга от общото заглавие „Времена насрещни”.
Читателят няма да е далеч от истината, ако реши, че в тези страници присъства силен автобиографичен елемент, дотолкова, че той е втъкан в самия замисъл. Това личи още от първата глава, в която става ясно, че водещата действието героиня /Лефтера/ е писателка, и то от онези талантливи автори, изпитващи тръпката да разказват, владеещи най-тежкото и най-нежното сечиво – езика. Тя е от посветените, които знаят, че за успеха на писателя трябва труд, труд и пак труд, денонощен и изнурителен труд. Че писането не е просто занаят за редене или смесване и пригаждане на думите, а по-друга магия, разковничето на която е скрито в изреченото от бабата на героинята – Спасия. Тя казва: „Чалъмът е да съешиш думите – да не се ритат една друга, а да се крепят и разкриват хубостта си.”
Но също така е вярно и друго – да си писател не значи само да свързваш красиво думите, а „познавайки живота, да откриваш път за другите”. Че за да сътвори пишещият нещо истинско, се иска взиране – в себе си, в душата човешка и живота на народа, взиране постоянно и себеотдаване без остатък.
И още нещо – писателят трябва да има силата и убеждението да се изправи пред народа и да му каже, че „човекът, наред с хляба, има нужда от три големи работи: свобода, истина и мечти, за да усеща пълно сърцето и да знае защо се е намерил тук, в земната си орбита, люлката своя…”
Прочитайки „Кръстопъти и ветрове” аз се уверих, че Иванка Денева притежава и силата, и убеждението да пише за Пътя. За големия път към Бога, към човека, към свободата. И да съизмерва вечната и велика човешка природа с него. А дали нейните герои са изгубили Пътя, или са го намерили, или пък търсейки го, без да осъзнават, го следват, са отговори, които авторката поднася на читателя „в движение”, докато разгръща с любопитство и трепет страниците на романа.

Иванка Денева, Кръстопъти и ветрове, роман, Издателство „Български писател”, 2009