Литературен свят

Димитър Атанасов

Димитър Атанасов е белетрист, драматург и журналист. Роден е на 23 септември 1953 г. в гр. Силистра. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“. Живее и работи в Пловдив. Дългогодишен секретар на Клуба на дейците на културата в Пловдив. Бил е зам. главен редактор на ежедневника в. „Глас Днес“, шеф на екип „Култура“ в ежедневниците в. „Провинция“, в. „Пловдивски новини“ и в. „Вести“. Автор на седмична страница за театър във в. „Вести“ /1999-2001/ и в. „Акцент“ /2006-2007/. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските артисти /секция драматургия/ и Съюза на българските журналисти. Негови творби са превеждани на английски, италиански, немски, френски, руски, сръбски и турски език.
Автор е на книгите:
„Пентакон“, сборник разкази и новели, ДИ „Хр.Г.Данов“, 1988;
„Тарпани“, роман, ДИ „Хр.Г.Данов“, 1992;
„Изкуството като спасение“, автор-съставител, ИК „Вион“, 1996;
„Среднощни портрети“, сборник, ИК „Хермес“, 1996;
„Сметище за надежди“, роман, ИК „Летера“, 1996;
„Милим Божне ле, Коладе ле“, сборник коледни песни, съставител, ИК „LiterNet“, 2004;
„Вернисаж”, стихове, издателство „IМN”, 2007;
„Храм Свети великомъченик Димитър” в Старинен Пловдив”, автор-съставител, ИК „Жанет 45”, 2008;
„Запазено място”, сборник пиеси, ИК „Жанет 45”, 2008;
„Полъх на ветрило”, изд. „Български писател”, София, 2009.
Носител на:
Голямата награда за белетристика „Южна пролет’1989“ - за дебютната книга „Пентакон“;
Трета награда в националния конкурс за роман на ДИ „Хр.Г.Данов“ /1990/ - за романа „Тарпани“;
Наградата „Пловдив“ /1993/ - за романа „Тарпани“;
Националната награда „Светлоструй“ /1993/ - за романа „Тарпани“;
Номинация за националната литературна награда „Огнище“ /1996/ - за романа „Сметище за надежди“;
Номинация в националния конкурс за нова българска драматургия на фондация „Концепция за театър“ /2000/ - за пиесата „Зелено“;
Поощрителна награда „Иван Радоев“ /2001/ в националния конкурс за българска драматургия на Министерството на културата и ДТ „Иван Радоев“, гр. Плевен - за пиесата „Зелено“;
Голямата награда за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен /2001/ - за пиесата „Зелено“;
Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен /2002/ - за пиесата „Куче в банята“;
Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма - Шумен /2003/ - за пиесата „Няма страшно“;
Награда за драматургия „Одеон“ – Сдружение на артистите “Адаптация”, Пловдив /2005/;
Номинация за драматургия в националния конкурс за наградата „Иван Радоев“, Плевен /2007/ – за пиесата „Сметището“;
Годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели /2007/ - за пиесата „Сметището”. Умира на 10.12. 2014 г. в Пловдив.