ЗВЕЗДНА НОЩ

Михаил Бъчваров-Бондар

ЗВЕЗДНА НОЩ

Само на крачка от утрото,
най-много на две или три,
спря се, целуна ме лятото
и в тъмнината се скри.

А после росица изплака
брилянти в треви и цветя
и някаква сънена сврака
от завист се разкрещя.

Видях как звезди се покланят
в разсъмващия се час
и ми се стори, че канят
нощта на последен валс.

А утрото, ведрото, святото,
се спускаше мъдро към мен -
спря и целуна душата ми
с първия есенен ден.


БДЕНИЕ

Ночью за окном метель метет,
чистый, беспокойный снег.
Ты живешь за тридевять земель
и не вспоминаешь обо мне.
Из песен

Зад прозореца вее и стене,
бели преспи по белия свят.
Колко искам сега да си с мене,
да си редом в копринен халат.

Да се взирам във бистрия поглед,
да се гмуркам във светли коси,
да усети душата ми полет,
над замислени бели брези.

Да докосвам със устните устни,
тайни гънки на твоята плът,
да потъна във погледа-изстрел,
да усетя вкуса на меда…

Нека нощем да вее, да стене,
нека свят да светува, а Ти!?
Ти вовеки веков да си с мене,
Болка моя и светли мечти…