Красимир Власев

Първо чух гласовете,
след това ги видях -
по високото било да газят
тревите зелени.
Далеч бях от тях, но до мен
стигаха сенките им
от залеза издължени.

Говореха вкупом,
като всички жени
щом мъже край тях
не присъстват.
И летеше смехът им
на разни страни,
от родопска престилка
по- пъстър.

И по стръмните
сочни ливади
отминаха те без да бързат.
Стари ли бяха, или млади? -
не разбрах.
Сенките нямаха възраст.