Драгни Драгнев

КОПНЕЖ ЗА ПРОЛЕТ

Не е далече пролетта, не е далече…
Зад три могили с облаците тича.
Оттам - след вятъра по пътищата млечни.
До стъпката на първото кокиче.

Не е далече…Утре-вдругиден ще блесне
до сърчицата на треви и ще повдига
клепача на капчука - да започне песен
и да чете на снеговете книгата…

Не е далече пролетта…Но редно е все пак
кокичето да й даде с калпачето си знак.

ВСЕ ПАК

Януарий най-накрая си отива…
Танцът му - студени, бели пируети.
Не остави ни една мушица жива.
Взе, че слънцето зарови в снеговете.

Не, не искам сбогом да си вземам.
Толкова тревоги и беди стовари.
Да си тръгва, хайде, докато е време.
Виж, отсреща гол трепери Февруари.

Да не си кривим душата все пак - за наслада
капка слънце, пълна с обич, той ни даде.

ЯНУАРИ

Видях какво е януари… Дълго взрян
в лицето му, броях, кръстосвах дните.
Ту бяла риза вее, ту носи дъждобран
или като пиян нозе преплита…
Защо ми е такъв с оскъдица на сняг
и без постеля топла над нивята.
Нехаен… Без характер… Кривнат знак.
Подсмихва се, като че сипва лято.

Виж, лика-прилика сме с януари -
капризите си вкупом в нас повтаря.

ОЧАКВАНЕ

Колко път ще извървим до лятото - не зная.
Колко страх и скръб ще ни завари утре още.
Здрави ли сме, болни ли сме - но далеч е краят.
Ще вървим, додето свършат всички дни и нощи.

Вероятно ще намерим пролетта до хълма
вкокалена - слънцето да моли и да иска
раменете й да стопли, с песен да я пълни
и да слезе до тревите и нивята ниско…

Пътят ни нататък все от нас зависи -
сладък ли ще е животът или кисел…