ПОИСКАХ ПРОМЯНАТА…
Преди почти три десетилетия поисках промяната… Сега оня, който разтриваше по-късно ушите на човека, заради който исках промяната, влезе в политиката и не иска да излиза вече от нея… Нещо повече. Кани се отново да управлява за трети път, а след това да предава щафетата на „Дондуков” 1 на друго момче от политическа партия Герб… Сещате се, че става дума за момчето от Банкя, за който Антон Тодоров се кани да пише нова книга след „Шайка”-та…
Поисках промяната и след единствено честния политик в държавата Жан Виденов, при който отново други я заграбиха… По-късно други загърбиха България и чрез Терминала хукнаха да търсят щастието си в други географски ширини… А сега едни хора направо загербиха държавата… И отърване няма да има скоро, вервайте ми… Така би казал и Симеон Сакскобургготски, с който също искахме и правехме промяна за осемстотин дни…
Поисках промяната и при Георги Първанов… И тя дойде. Той след два мандата като държавен глава си направи своя партия …Своя партия си направи и Татяна Дончева, с която също искахме и търсихме промяна заедно… А списъкът с партиите, които правят непрекъснато промени е неизчерпаем… Съставят се коалиции от Юди, от Киряк Стефчовци, от псевдопатриоти и псевдодемократи, от псевдо леви и псевдо десни формации…
Искахме промяна и със Сергей Станишев… Падахме, ставахме, губихме и се правехме, че печелим… Промяната дойде. Отиде в Европа човекът, сега със семейството си купува имоти из Швейцария…
А промяната днес е крайно наложителна… Трябва да върнем достойнството в центъра на държавническото мислене и държавната политика… Но това не означава само държавната субсидия за партиите, които се „борят” за държавата…
Поискай промяната, защото пролетта е време за обновление, за промяна, за избор…
Поисках промяната! За себе си! За семейството! Горните примери намериха промяната именно по същия модел - за себе си, за семействата си, за партиите си… Нали сами виждате!
Скоро, много скоро ще дойде време за новото лого: „Не искай промяната!” Защото такава промяна е само тъпчене на едно и също място и преливане от пусто в празно, което правим успешно вече три десетилетия. Не съм ли прав!?
И още нещо. И този път резултатът от вота ще бъде в полза на народните избраници… Мачът на 26 март само ден след Благовещението или благата вест ще бъде: 240 на нула в полза на новите депутати в 44-ия български парламент. Ако съм ви излъгал в прогнозата си, просто не четете лозанката ми. Или приемете всички следващи дни като дни за размисъл… Защото сте пропуснали истинския ден за размисъл.
Моят домашен любимец хъскито Лея съвсем скоро си смени козината… Козината си смени, но не и нрава… А нашите бъдещи домашни народни любимци в Народното събрание, мислите ли, че ще си сменят нравите, бонусите, статуквото, навиците си партийни и пропорционални!
А аз като последния наивник продължавам да искам промяна за истинска икономика, за българско производство, за по-високи заплати и пенсии, за качествено здравеопазване, за грамотност, за сигурност по границите, за справедливо правосъдие, за борба срещу корупция, престъпност, за родолюбие и духовни ценности…
Но не такива, каквито се те сега, вече двадесет и осем години след като всички поискахме промяната! Имената, които виждам, че са на път да влязат в сградата на парламента обаче не ми дават основание за оптимизъм и надежда, че това ще се състои през 2017 година. Простете песимизма ми, пардон, реализма ми.
