СВОБОДЕН
Всевластното бездарие сънува
трева - над мен,
зад него - вечна диря…
Уви! - то в сляпа дупка ще векува,
а за безкрая
аз съм програмиран.
Дори да искам,
няма да се свърша -
в пречистеното бъдно ще се случа,
а моите сатрапи ще са мърша,
изровена от уличното куче…
Кои са те,
та да ги срещам ничком?
Вонят на тлен,
не може да се трае…
И ако тук съм с мисия кармична,
пространството да проветрявам
тя е!
Народът днес е жив,
ала не диша,
сврян в ъгъла от тази власт невежа.
Но моят стих подобно еъркандишън
в главата му ще впръска струя свежа…
И той -
о, небеса! -
ще се опомни,
очите му ще спрат да гледат тъпо
и с тялото си -
силно и огромно -
върху врата на своя страх ще стъпи.
Божествен миг!
Мигът на светлината.
Миг,
в който всички литваме над бездна.
Миг,
в който робът връща си душата.
Без този миг България изчезва…
За този миг
пръст ял бих,
то е ясно.
А щом духът изправи се свободен,
ще станеш прах,
бездарие злощастно,
а аз -
пулсар в окото на народа!
