В АПТЕКАТА
В АПТЕКАТА
Една жена със стъпка лека,
натъкмена с много вкус,
снощи в нощната аптека
сякаш предизвика трус.
Зад рамки тънки, позлатени
умно гледаха очите.
Даже заблуди и мене
за заложбите си скрити.
Пред гишето “пререди се”!
А опашката голяма
гневно викна: “Засрами се!”,
ала срам в такива няма.
Купи нещо. После вънка
дълго бърса очилата.
Къде е границата тънка
между вида и същината?
ЗАВИСИМОСТ
С мисълта си до момента
аз във чудо се видях.
Колко километра лента!
Знам ли колко? Превъртях!
Сливайки се със съня ми
филмът сякаш няма край.
О, да спре, за миг в деня ми,
но финала да потрай!
ЗА КОЛЕКТИВА
Сред влага и жега,
под пара живея.
Мили колеги,
луд съм, беснея!…
ТИ със умисъл
с мен ял си и пил
и доноси писал,
с дарба и стил!
ТОЙ ми подливал
водата! И пак
ДРУГ ме осмивал,
и то само как!…
Не ще ви изтрая,
че много сте крайни.
Дали не ви зная
мръсните тайни!
Държа ви във шепа.
И мен си ме бива!
Не ще се отцепя
от колектива!
ВТОРА КОЖА
Всяка маска му приляга,
тя е като втора кожа.
С нея ходи, с нея ляга,
че без нея той не може.
На хамелеон подобен
/явно има тая нужда/
пред когото, както е удобно,
визия представя чужда.
